Читать «Смъртоносната подправка» онлайн - страница 5

— Да — потвърди мисиз Бентри. Тя като че искаше да каже още нещо, но замълча.

— Мод Уай дълго време ли прекара там? — запита мис Марпл.

— Около две седмици — отвърна мисиз Бентри. В гласа й имаше нотка на безпокойство.

— Вие не харесвахте мис Уай, нали? — предположи сър Хенри.

— Не я харесвах. Да, не я харесвах. Безпокойството в гласа й бе нараснало.

— Нещо скривате, мисиз Бентри — с укор каза сър Хенри.

— И аз си помислих… — обади се мис Марпл — но реших да премълча.

— Кога си помислихте?

— Когато казахте, че младите били сгодени. Казахте, че точно затова било жалко. Гласът ви, знаете ли, звучеше някак особено — не беше убедителен.

— Какъв ужасен човек сте — призна мисиз Бентри. — Вие като че всичко знаете. Да, мислех за нещо. Но не знам дали да го кажа, или не.

— Трябва — заяви сър Хенри. — Каквито и съмнения да имате, не бива да ги криете.

— Добре, става дума за следното — съгласи се мисиз Бентри. — Една вечер, всъщност вечерта преди трагедията, не бяхме седнали още да вечеряме и аз случайно излезнах на терасата. Прозорецът на гостната стая бе отворен и аз видях Джери Лоримър и Мод Уай. Той… той я целуваше. Разбира се, не знаех дали това е случайно, или… е, човек не може да бъде сигурен. Знаех, че сър Амброуз никога не бе харесвал истински Джери Лоримър — може би е знаел какъв младеж е той. В едно съм сигурна обаче, че Мод Уай истински го обичаше. Само да бяхте видели как го гледаше, когато не беше предпазлива. А мисля също така, че те двамата си подхождаха повече, отколкото той и Силвия.

— Ще побързам да задам въпрос, преди мис Марпл да е успяла да ме изпревари — каза сър Хенри. — Искам да знам дали след трагедията Джери Лоримър се ожени за Мод Уай.

— Да — потвърди мисиз Бентри, — ожени се. Шест месеца по-късно.

— О, Шехерезада, Шехерезада! — възкликна сър Хенри. — Като си помисля как ни разказахте тази история първоначално. Само скелет наистина, а колко месо открихме вече по него.

— Не говорете такива жестокости — възрази мисиз Бентри. — И не употребявайте думата месо. Така говорят вегетарианците. Винаги казват: „Никога не ям месо“ по начин, от който хубавият ти малък бифтек ти се отщява. Мистър Кърл бе вегетарианец. На закуска обикновено ядеше нещо особено, което приличаше на трици. Тези възрастни прегърбени мъже с бради са такива чудаци. А и носят бельо — техен патент.

— За бога, Доли — възкликна съпругът й, — нима познаваш бельото на мистър Кърл?

— Не — отвърна с достойнство мисиз Бентри. — Просто предполагам.

— Искам да коригирам предишното си твърдение — заяви сър Хенри. — Смятам, че действащите лица във вашия разказ са много интересни. Започвам да си ги представям — е, мис Марпл?

— Човешката природа винаги е интересна, сър Хенри. Странно е как определени типове винаги се стремят да действуват по един и същ начин.

— Две жени и един мъж — обади се сър Хенри. — Вечният стар триъгълник. Той ли е в основата на загадката? Склонен съм да мисля, че е така.

Доктор Лойд се изкашля да прочисти гърлото си.

— Мислех си нещо — започна той малко притеснено. — Нали казахте, мисиз Бентри, че на вас също ви е било зле?.