Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 13

— И вие ли сте излезли, за да ви се отвори апетит? — подхвърли Тапънс.

Той поклати сериозно глава.

— О, не. Аз вече закусих. Отивам на работа.

— На работа ли?

— Аз съм химик изследовател.

„Значи такъв си бил, а!“ — помисли си Тапънс, като го стрелна крадешком с поглед.

Карл фон Дайним продължи със студен глас:

— Аз дойдох във вашата страна, за да избягам от нацистко преследване. Бях почти без пари… и без приятели. Сега се старая да бъда полезен с каквото мога.

Той гледаше право пред себе си. Тапънс усещаше, че някакво силно чувство разтърсва душата му. Тя промърмори неопределено:

— О, да, разбирам, Разбирам. Много похвално от ваша страна.

— Двамата ми братя са в концентрационни лагери — каза Карл фон Дайним. — Баща ми почина там. Майка ми умря от мъка и страх.

Тапънс си мислеше:

„Говори така… като че го е заучил наизуст.“

Тя пак го стрелна крадешком. Той продължаваше да гледа с безстрастно лице пред себе си.

Няколко минути вървяха мълчаливо. Отминаха ги двама мъже. Единият от тях погледна бързо Карл. Тапънс го чу да шепне на другаря си:

— Обзалагам се, че този е германец.

Видя как бузите на Карл фон Дайним се обляха с руменина.

Изведнъж той загуби самообладание. Скрито чувство излезе на повърхността. Запелтечи:

— Чухте ли… чухте ли… Ето какво говорят… аз…

— Милото ми момче! — Изведнъж Тапънс стана отново такава, каквато си беше. — Не бъдете глупав. Трябва да търпите.

Той извърна глава и я погледна.

— Какво искате да кажете?

— Вие сте бежанец. Длъжен сте да приемате и хубавото, и лошото. По-важното е, че сте жив. Жив и свободен. А що се отнася до другото, разберете, че то е неизбежно. Нашата страна е във война. Вие сте германец. — Тя се усмихна внезапно. — Не може да очаквате от обикновения човек — от „човека на улицата“, както му казваме ние — да прави разлика между лоши германци и добри германци, ако мога да се изразя така грубо.

Той продължаваше да я гледа втренчено. Очите му, толкова сини, бяха напрегнати от някакво спотаено чувство. Изведнъж той също се усмихна.

— Нали за червенокожите са казвали, че индианецът е добър само когато е умрял — засмя се той. — За да бъда добър германец, трябва да пристигна навреме на работа. Извинявайте. Всичко хубаво.

Пак същия скован поклон. Тапънс се загледа подир него.

„Мисис Бленкънсоп, ти направи грешка — рече си тя. — Занапред внимавай, придържай се строго към ролята си. А сега на закуска в «Сан Суси»!“

Вратата на вестибюла на „Сан Суси“ беше отворена. Вътре мисис Переня водеше оживен разговор с някого.

— И му кажи какво е мнението ми за предишната доставка на маргарин. Вземи шунка от Куилърс — миналия път там беше с два пенса по-евтина — и си отваряй очите за зелето. — Тя се спря, когато Тапънс влезе.

— О, добро утро, мисис Бленкънсоп, вие сте ранобудна птичка. Още не сте закусила, нали? Всичко е готово в трапезарията. — И като сочеше събеседницата си, добави: — Това е дъщеря ми Шийла. Вие още не сте се запознали. Тя се прибра едва снощи.

Тапънс погледна с интерес одухотвореното, красиво лице. То нямаше вече пламенно, трагично изражение, а беше отегчено и сърдито. „Дъщеря ми Шийла.“ Шийла Переня.