Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 12

— И представете си, сега не им трябвам. Много съм бил стар. Стар! А бих могъл да по-науча един-двама от тия хлапаци на нещичко за войната.

— Ами ако е нещо, което не бива да правят? — подхвърли Томи с усмивка.

— Какво искате да кажете?

На майор Блечли явно му липсваше чувство за хумор. Той се взря подозрително в събеседника си. Томи побърза да промени темата на разговора.

— Знаете ли нещо за тая мисис… мисля, че Бленкънсоп й е името?

— Точно така, Бленкънсоп. На външност не е лоша… малко е попрецъфтяла… дрънка много. Симпатична жена, но глупава. Не, не я познавам. В „Сан Суси“ е само от два дни. — И добави: — Защо питате?

Томи обясни:

— Преди малко я срещнах случайно. Дали винаги става толкова рано?

— А, не зная. Обикновено жените не обичат да се разхождат преди закуска… и слава богу! — додаде майорът.

— И аз мисля така — рече Томи. И продължи: — Лично мен не ме бива твърде за вежлив разговор преди закуска. Дано да не съм бил груб към жената, но имах нужда от разходка.

Майор Блечли моментално прояви съчувствие.

— Напълно съм съгласен с вас, Медоуз. Напълно. Жените са приятни за компания, но не преди закуска. — Той се изхихика. — Само че внимавайте, приятелю. Тя е вдовица.

— Така ли?

Майорът го смушка весело в ребрата.

— Знаем ние що за стока са вдовиците. Погребала е двама мъже и ако питате мен, търси трети. Пазете се много, Медоуз. Пазете се. Такъв е моят съвет.

— И в много весело настроение майор Блечли се завъртя кръгом в края на крайбрежния булевард и пое с бодра стъпка към закуската си в „Сан Суси“.

Междувременно Тапънс бе продължила спокойно разходката си по еспланадата, минавайки съвсем близо до колибата и разговарящата там млада двойка. Мимоходом тя долови няколко думи. Говореше момичето:

— Но трябва да внимаваш, Карл. И най-малкото подозрение…

Тапънс вече се бе отдалечила и не чуваше. Показателни думи? Да, но могат да им се дадат много безобидни тълкувания. Незабелязано тя зави обратно и мина отново край двамата. До нея пак долетяха думи.

— Надути, противни англичани…

Веждите на мисис Бленкънсоп се привдигнаха леко. Карл фон Дайним беше беглец от нацистките преследвания, получил убежище и подслон в Англия. От благоразумие и признателност не биваше да слуша спокойно такива думи.

Тапънс пак се обърна кръгом. Но този път, преди да стигне до колибата, двойката внезапно се раздели, като момичето пое по път, който се отдалечаваше от морския бряг, а Карл фон Дайним тръгна по посока на Тапънс.

Сигурно нямаше да я познае, ако не беше се спряла малко нерешително. Изведнъж той щракна токове и се поклони.

— Добро утро, мистър фон Дайним — изчурулика Тапънс. — Много приятна утрин, нали?

— А, да. Времето е чудесно. Тапънс продължи бързо:

— Именно това ме изкуши. Рядко излизам преди закуска. Но тази сутрин, след като не спах много добре… намирам, че често на чуждо място човек не може да спи добре. Според мен са необходими ден-два, за да се свикне.

— О, да, така е.

— А тази малка разходка, право да ви кажа, ми отвори голям апетит.

— Веднага ли се връщате в „Сан Суси“? Ако ми позволите, ще ви придружа. — Той тръгна важно до нея.