Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 89

— Дали познавам атомен физик ли? — ахна изненадана мисис Оливър. — Не знам. Може и да познавам. Тоест, познавам разни професори. Но не съм съвсем сигурна какво точно правят.

— Все пак едно от действащите лица в „Търсенето на убиеца“ беше атомен физик, нали?

— О, това ли! Просто реших да бъде по-съвременно. Когато отидох да купувам подаръци за племенниците си миналата Коледа, навсякъде продаваха само научна фантастика, космически и свръхзвукови играчки, та се сетих за тях, когато се заех с търсенето на убиеца. Казах си: „Най-добре е да сложа един атомен физик между заподозрените, та да бъде по-съвременно“. В края на краищата, ако ми бе необходим технически жаргон, винаги можех да се обърна към Алек Леги.

— Алек Леги, съпругът на Сали Леги ли? Той да не е атомен физик?

— Да. Но не е завършил в Харуел, а някъде в Уелс, Кардиф. Или май в Бристол. Наели са една къща по Хелм за ваканцията. Е, значи все пак познавам един атомен физик.

— И именно срещата ви с него в Нейс Хаус вероятно ви е дала идеята за атомния физик? Но жена му не е югославянка.

— О, не — каза мисис Оливър. — Сали си е чистокръвна англичанка. Сигурно сте го усетили?

— Тогава откъде ви хрумна за жената от Югославия?

— Наистина не знам… Може би заради бежанците. Или студентите. Или пък заради ония чужденки, дето минават напряко през имението и говорят развален английски.

— Разбирам… да, сега разбирам много неща.

— Крайно време е — подхвърли мисис Оливър.

— Моля?

— Казах, че е крайно време — повтори мисис Оливър, — да почнете да разбирате някои неща. Досега май нищо не сте направили — в гласа й се усещаше укор.

— Човек не може да разбере всичко наведнъж — отвърна Поаро в своя защита. — Полицията е напълно объркана.

— О, полицията! — рече мисис Оливър. — Ако начело на Скотланд Ярд стоеше жена…

Чул началото на до болка познатата му сентенция, Поаро побърза да я прекъсне.

— Случаят бе сложен — подхвана пак той. — Извънредно сложен. Но вече — казвам ви го съвсем поверително, почвам да го разплитам!

Мисис Оливър не прояви никакъв интерес.

— Може би — рече тя, — но междувременно бяха извършени две убийства.

— Три — поправи я Поаро.

— Три ли са? Кой е третият?

— Един възрастен човек на име Мърдъл — поясни Еркюл Поаро.

— Не съм чула — рече мисис Оливър. — Ще пишат ли във вестниците за него?

— Не — отвърна Поаро, — засега никой не подозира нищо и се смята, че е било нещастен случай.

— А не е било нещастен случай, нали?

— Не, не е било.

— Е, кажете ми кой го е убил или кой ги е убил, ако можете да говорите по телефона.

— Такива неща не се говорят по телефона — отвърна Поаро.

— Тогава да прекъснем разговора — реши мисис Оливър. — Не мога да се стърпя.

— Почакайте малко — настоя Поаро, — исках да ви питам още нещо. Ох, какво ли беше?

— Това е знак, че остарявате — рече мисис Оливър. — И с мен е същото. Забравям доста неща…

— Имаше нещо, някаква дребна подробност, която ме безпокоеше. Ходих до навеса…