Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 88

— Точно така — каза Поаро толкова доволно, че инспектор Бланд остана доста изненадан.

— Накъде биете, мосю Поаро? — понита той.

— Етиен де Суса — обясни Поаро, — е богат човек. А това, приятелю мой, е твърде важен факт.

— Защо? — настоя инспекторът.

— Защото напълно съвпада с последното ми предположение.

— Значи имате нещо наум.

— Да. Най-после ми хрумна нещо. Досега съм бил много глупав.

— Тоест всички ние сме били много глупави.

— Не — успокои го Поаро, — имах предвид само себе си. Имах късмета да ми покажат съвсем ясно дирята, а аз не я забелязах.

— Но сега явно сте попаднали на нещо.

— Мисля, че да.

— Вижте, мосю Поаро…

Но Поаро бе сложил слушалката. След като потърси из джобовете си монети, той поиска да го свържат лично с мисис Оливър в лондонското й жилище.

— Но моля ви — побърза да добави той, когато даваше поръчката, — недейте да безпокоите дамата, ако е заета.

Помнеше колко троснато му бе отговорила веднъж мисис Оливър, тъй като бе прекъснал потока й от творчески мисли, а вследствие на това светът бе се лишил от интригуваща мистерия, в центъра на която бе някаква старовремска небивалица. Телефонистката обаче бе неспособна да разбере скрупулите му.

— Добре де — настоя тя, — искате или не искате да говорите с абоната?

— Искам — отговори Поаро, жертвайки творческия гений на мисис Оливър в олтара на собственото си нетърпение.

Почувства се облекчен, когато чу гласа на мисис Оливър. Тя прекъсна извиненията му.

— Чудесно е, че ми се обаждате — възкликна мисис Оливър. — Тъкмо щях да тръгвам; за да участвам в предаването „Как пиша книги“. Сега ще наредя на секретарката си да позвъни и да каже, че са ме задържали непредвидено.

— Но, мадам, не искам да преча на…

— Не ми пречите — весело обясни мисис Оливър. — Постъпих страшно глупаво. Тоест, много е глупаво да обясняваш как пишеш книги. Мисълта ми е, че първо измисляш нещо, а след като си го измислил, се заставяш да седнеш и да го напишеш. И толкоз. Щяха да ми бъдат необходими само три минути да го обясня, после предаването щеше да свърши и хората щяха да останат недоволни. Не разбирам защо всички толкова настояват писателите да обясняват как пишат. Мен ако питат, работата на писателя е да пише, а не да говори.

— А аз искам да ви попитам именно как пишете.

— Питайте — рече мисис Оливър, — аз вероятно няма да знам отговора. Според мен човек просто сяда и пише. Само за секунда, че съм си сложила за предаването една ужасно смешна шапка и трябва да я махна. Драска ми на челото — настъпи кратка пауза, после отново се чу облекченият глас на мисис Оливър: — Шапките в наше време са само един символ, нали? Тоест, човек не ги носи от практически съображения: за да му е топло на главата, да се предпази от слънцето или пък да скрие лицето си от хора, с които не иска да се вижда. Извинете, мосю Поаро, казахте ли нещо?

— Само възкликнах. Невероятно е — рече Поаро със страхопочитание в гласа. — Но винаги ми давате идеи. Същото правеше и приятелят ми Хейстингс, с когото не сме се виждали от много-много години. Току-що ми дадохте отговор на още една загадка. Но да не говорим повече за това. Нека по-добре ви задам един въпрос. Познавате ли някой атомен физик, мадам?