Читать «Червеният сигнал» онлайн - страница 4

Сър Ейлингтън отпи предпазливо от виното си и огледа възторжено компанията.

— Често съм чувала, че са много лукави — отбеляза госпожа Евърслайт. — Лунатиците имам предвид.

— Забележително точно. А потискането на собственото умопомрачение има много често катастрофални последствия. Всяко потискане е опасно, както твърдят психоаналитиците. Човекът с безвредна ексцентричност, който може да си я позволява пред всички, рядко прекрачва границата. Но човекът — той направи пауза, — или жената, която на вид е съвършено нормална, в действителност може да бъде опасен източник на отрова за околните.

Проницателният му поглед обходи внимателно масата, стигна до Клер и отново се върна. Той отпи още веднъж от виното си.

Неочакван страх завладя Дърмът. Това ли имаше предвид? Това ли се опитваше да обясни? Невъзможно.

— И всичко се дължи на потискането на чувствата — въздъхна госпожа Евърслайт. — Сега разбирам защо човек трябва да се стреми винаги да се изяви. Опасностите от обратното са страхотни.

— Скъпа госпожо Евърслайт — възрази живо лекарят. — Съвършено погрешно ме разбирате. Причината за злото е във физическата материя на мозъка — понякога поразена от някакъв външен агент, да речем удар, а понякога, уви, по рождение.

— Наследствеността е много тъжно нещо — въздъхна кой знае защо дамата. И туберкулозата, и всичко останало.

— Туберкулозата не е наследствена — обясни сухо сър Ейлингтън.

— Така ли? Винаги съм мислела обратното. Но лудостта е! Ужасно нещо! Кое друго?

— Подаграта — каза сър Ейлингтън усмихнат. — И далтонизмът — доста интересно явление. Предава се директно по мъжка линия, а по женска е само латентно. И затова има множество мъже далтонисти, но за да бъде една жена далтонист, вероятно при майката състоянието е било латентно, а при бащата действащо — доста странно разположение на нещата. Явлението се нарича полово ограничена наследственост.

— Много любопитно. Но лудостта не е наследствена, нали?

— Лудостта може да се предава и по женска, и по мъжка линия — заяви замислено лекарят.

Ненадейно Клер стана и бутна стола си назад тъй рязко, че той се катурна и падна на земята. Беше пребледняла и сега нервните движения на пръстите отчетливо се забелязваха.

— Вие нали няма да се забавите тук? — примоли се тя. — Всеки момент пристига госпожа Томсън.

— Една чаша червено и идвам — заяви сър Ейлингтън.

— Да видя тази прекрасна изява на госпожа Томсън, за това съм дошъл, нали? Ха-ха! Не че трябваше да ме увещават кой знае колко. — Той се поклони.