Читать «Червеният сигнал» онлайн - страница 2

— Е, и?

— На другата сутрин, когато влязох в палатката, най-напред съгледах огромен нож — дълъг близо половин ярд, — забит в дюшека ми точно където трябваше да лежа. Съвсем скоро открих кой е бил — един от арабските слуги. Синът му беше убит като шпионин. Какво ще кажеш за това, чичо Ейлингтън, като илюстрация на явлението, което нарекох червен сигнал?

Специалистът се усмихна уклончиво.

— Много интересна история, скъпи ми Дърмът.

— Но ти не я приемаш безрезервно.

— Да, да, не се съмнявам, че си имал някакво предчувствие за опасност, точно както казваш. Но оспорвам произхода на това предчувствие. Според теб то е дошло отвън и е внушено върху твоето подсъзнание от неизвестен външен източник. В днешно време обаче ние разбираме, че почти всичко идва от самите нас — от нашето подсъзнателно същество.

— Доброто старо подсъзнание — извика Джак Трент. — Днес това се смята за причината на всички причини.

Сър Ейлингтън продължи, без да обръща внимание, че го прекъсват.

— Според мен този арабин се е издал с някакъв свой поглед. Твоето съзнание не го е забелязало, нито си е спомняло за него, но с подсъзнанието ти се е получило друго. Подсъзнанието никога не забравя. И според нас то може да бъде причина и да направи заключение съвсем независимо от по-висшата или съзнателната воля. Твоето подсъзнателно същество е повярвало, че е бил направен опит да бъдеш убит, и е съумяло да ти наложи опасението си върху твоето съзнателно поведение.

— Признавам, че звучи съвсем убедително — каза Дърмът усмихнат.

— Но не така вълнуващо — нацупи се госпожа Евърслайт.

— Възможно е също ти да си бил подсъзнателно подготвен за омразата, изпитвана от този човек към теб. Онова, което навремето обикновено се е наричало телепатия, сигурно съществува, макар и твърде малко да се разбират условията, при които тя се проявява.

— Имате ли други примери? — обърна се Клер към Дърмът.

— О, да, но не толкова красноречиви и според мен всички те могат да попаднат в групата на съвпаденията. Веднъж отказах да се отзова на една покана в някаква къща в провинцията, без да имам никакъв друг повод освен този, че ми беше светнал „червеният сигнал“. През седмицата същата тази къща изгоря. Между другото, чичо Ейлингтън, къде е тук подсъзнателното?

— Боя се, че го няма — каза сър Ейлингтън усмихнат.

— Но ти си имаш също такова добро обяснение за това. Хайде. Не бъди толкова тактичен с близките си роднини.

— Е, добре, племеннико, смея да ти кажа, че си отказал да се отзовеш на тази покана поради най-обикновена причина: не ти се е ходело там особено, и след пожара си си внушил, че си бил предупреден за опасността, в което обяснение сега безусловно вярваш.

— Безнадеждно — засмя се Дърмът. — Ти печелиш с ези, аз губя с тура.

— Няма значение, господин Уест — извика Вайълет Евърслайт. — Аз вярвам безусловно във вашия червен сигнал. В Месопотамия ли го усетихте за последен път?