Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 91

— Прави се — ето така! Като поставяме — една карта — върху друга — с математическа — точност!

Наблюдавах го как издига етаж след етаж с картите. Не показваше никакво колебание, не правеше никакви грешки. Изглеждаше като някакъв фокусник.

— Каква спокойна ръка имате — казах аз. — Май само веднъж съм я виждал да трепва.

— Сигурно тогава съм бил вбесен, няма съмнение — спокойно отбеляза Поаро.

— Да, наистина! Бяхте страхотно разгневен. Спомняте ли си? Това беше, когато открихте, че ключалката на онази кутия в спалнята на мисис Ингълторп е била разбита. Стояхте до камината и си играехте, както правите обикновено, с нещата върху полицата й, а ръката ви трепереше като лист. Трябва да ви кажа…

Ала изведнъж млъкнах. Поаро нададе някакъв нечленоразделен звук, отново събори своя шедьовър от карти и като закри очите си с ръце, започна да се клати назад-напред на стола си, явно обзет от някаква остра агония.

— Боже господи, Поаро! — извиках аз. — Какво ви стана? Зле ли ви е?

— Не, не — изхриптя той. — Просто… просто… просто имам идея!

— Ох! — възкликнах аз с огромно облекчение. — Пак ли някоя от вашите „идейки“?

— О, ma foi, не! — откровено отвърна Поаро. — Този път това е идея гигантска! Страхотна! При това вие, приятелю, именно вие ми я дадохте!

Като ме сграбчи внезапно в прегръдките си, той ме целуна по двете страни и преди още да се съвзема от изумлението си, той вече бе изтичал навън от стаята.

В този момент влезе Мари Кавендиш.

— Какво му е на мосю Поаро? Профуча край мен, като крещеше: „Кола! В името на бога, кажете ми къде да намеря кола, мадам!“ И преди да му отговоря, той изскочи навън.

Втурнах се към прозореца. И наистина той търчеше гологлав надолу по улицата и размахваше ръце. Обърнах се към Мари и направих отчаян жест.

— Всеки момент ще го спре някой полицай. Ето го там, зави зад ъгъла!

Погледите ни се срещнаха и ние безпомощно се взряхме един в друг.

— Какво ли е станало?

Поклатих глава.

— Не зная. Строеше къщички от карти, когато изведнъж извика, че му е дошла някаква идея и хукна, което видяхте и вие.

— Е — каза Мари, — надявам се, че ще се върне за вечеря.

Ала нощта се спусна, а Поаро все още го нямаше.

ГЛАВА 12

Последната брънка

Внезапното заминаване на Поаро дълбоко ни заинтригува. Неделната сутрин вече преваляше, а от него все още нямаше и помен. Но някъде към три часа едно свирепо и продължително натискане на клаксон накара всички ни да се струпаме на прозореца, за да видим как Поаро слиза от една кола, придружен от Джап и Самърхей. Дребният човечец бе преобразен. От него се излъчваше нелепо самодоволство. С прекомерна старателност той направи почтителен поклон пред Мари Кавендиш.

— Мадам, ще ми разрешите ли да проведем малък reunion в salon? Необходимо е да присъствуват всички.

Мари се усмихна тъжно.

— Знаете, мосю Поаро, че имате carte blanche във всяко отношение.

— Вие сте невероятно любезна, мадам.

Все още с лъчезарно изражение на лицето си, Поаро ни изкомандува в дневната, като издърпваше столове за всеки.

— Мис Хауърд — тук. Мадмоазел Синтия. Мосю Лорънс. Добрата Доркас. И Ани. Bien! Трябва да почакаме малко, докато пристигне и мистър Ингълторп. Изпратих му бележка.