Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 12

— Не отидох — бе краткият отговор. — Къде е мисис Ингълторп?

— В будоара.

Ръката и сграбчи парапета, след това тя като че ли събра сили за някакво изпитание, спусна се надолу покрай мен, прекоси преддверието към будоара, влезе там и затвори вратата зад себе си.

Когато няколко минути по-късно подтичвах към корта, минах покрай отворения прозорец на будоара и нямах друг избор, освен да чуя следния откъс от диалог. Мари Кавендиш говореше с гласа на жена, която отчаяно се мъчи да сдържи нервите си:

— Значи няма да ми го покажете?

На което мисис Ингълторп отвърна:

— Мила Мари, то няма нищо общо с това.

— Тогава ми го покажете.

— Уверявам ви, че то не е това, което си мислите. Не ви засяга ни най-малко.

На което Мари Кавендиш отговори с нарастваща горчивина в гласа:

— Разбира се, трябваше да се сетя, че ще го прикривате.

Синтия ме очакваше и нетърпеливо ме посрещна с думите:

— Боже мой! Станала е ужасна кавга! Доркас ми разказа всичко.

— Каква кавга?

— Между леля Емили и оня! Дано сега да е проумяла що за стока е той!

— Значи Доркас е била там, така ли?

— Разбира се, че не. Просто „случайно е минавала покрай вратата“. Било е истински цирк! Ах, ако знаех за какво е цялата работа!

Сетих се за смуглото лице на мисис Рейкс, както и за предупрежденията на Ивлин Хауърд, но благоразумно реших да замълча, докато Синтия обсъждаше всяка възможна хипотеза и възторжено изрази надеждата: „Леля Емили ще го прогони и никога повече няма да спомене да него.“

Исках да намеря Джон, но не го открих никъде. Явно този следобед се бе случило нещо важно. Постарах се да забравя неволно чутите от мен думи, но колкото и да се опитвах, не можех да ги прогоня напълно от съзнанието си. Какво беше разтревожило Мари Кавендиш?

Когато слязох за вечеря, заварих мистър Ингълторп в гостната. Лицето му бе безизразно както винаги и отново бях поразен от нелепата нереалност на този човек. Ингълторп бе необичайно мълчалив. Като по правило той отново обгради жена си с дребни прояви на внимание — подложи възглавничка зад гърба й — с две думи — играеше ролята на влюбения съпруг. Веднага след вечеря мисис Ингълторп отново се оттегли в будоара си.

— Донесете ми кафето тук, Мари — извика тя. — Имам пет минути преди пощата.

Двамата със Синтия седнахме до отворения прозорец на гостната. Мари Кавендиш ни поднесе кафето. Изглеждаше развълнувана.

— Нямате ли нужда от светлина, млади хора, или предпочитате здрача? — попита тя. — Ще занесеш ли кафето на мисис Ингълторп, Синтия? Ей сега ще го налея.

— Не се тревожете, Мари — каза Ингълторп.

— Аз ще го занеса на Емили.

Той го наля в излезе от стаята, като го носеше внимателно.

Лорънс го последва, а мисис Кавендиш седна при нас.

Тримата седяхме известно време в мълчание. Нощта беше великолепна, гореща и спокойна. Мисис Кавендиш си вееше леко с палмово листо.

— Прекалено горещо е — едва чуто промълви тя. — Ще има буря.

Ала уви, тези мигове на хармония са толкова кратки! Един добре познат, но дълбоко ненавиждан глас, който прозвуча откъм преддверието, сложи край на неземното ми усещане.