Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1146
Автор неизвестен
42. Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.
43. Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.
44. В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.
45. И когато изтекоха четирийсет дена,
46. Всевишният каза: „първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,
47. но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,
48. защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“. Тъй и направих.
Глава 15.
1. Говори тъй, че да чуе Моят народ думите на пророчеството, които ще вложа в твоите уста, казва Господ,
2. и поръчай да се напишат те на хартия, защото са верни и истински.
3. Не бой се, че против тебе ще кроят замисли, и да те не смущава неверието на ония, които ще говорят против тебе,
4. защото всеки неверник в неверието си ще умре.
5. Ето, Аз ще напратя, казва Господ, върху земния кръг бедствия: меч и глад, смърт и гибел,
6. задето нечестието на людете оскверни цялата земя, и гибелните им дела станаха премного.
7. Затова Господ казва:
8. няма вече да мълча за беззаконията, които те нечестиво вършат, и няма да търпя у тях онова, което те престъпно вършат: ето, невинната и праведна кръв вика към Мене, и душите на праведните непрестанно викат.
9. Ще им отмъстя, казва Господ, и ще Си взема от тях всяка невинна кръв.
10. Ето, Моя народ водят като стадо на клане; няма вече да търпя, да живее той в Египет,
11. но ще го изведа с ръка силна и с мишца висока, и ще накажа Египет с пораза, както преди, и ще погубя цялата му земя.
12. Ще заплаче Египет и основите му, наказани с пораза и отмъщение, което ще му напрати Бог.
13. Ще заплачат земеделците, които обработват земята, защото семената им ще оскудеят от главня, град и от страшна звезда.
14. Горко на света и на ония, които живеят в него,
15. защото приближи се мечът и тяхното изтребване, и ще се дигне народ против народ за война, и мечовете са в ръцете им.
16. Людете ще станат непостоянни и, надвивайки един другиму, ще почнат да се не грижат за царя си, и началниците — за вървежа на своите работи в пределите на властта им.
17. Ще поиска човек да отиде в град — и не ще може,
18. защото, поради гордостта си, градовете ще въстанат, къщите ще бъдат срутени, людете ще бъдат обзети от страх.
19. Няма да се смили човек над ближните си, като предава къщите им на разорение чрез оръжие, като разграбва имота им поради глада и многото нещастия.
20. Ето, Аз свиквам, казва Господ, всички земни царе — от изток и юг, от север и Ливан, за да благоговеят пред Мене и да се обърнат към себе си, и за да им въздам онова, което те са вършили спрямо другите.
21. Както постъпват те дори досега с Моите избраници, тъй ще постъпя с тях и ще им възвърна в пазвата, казва Господ Бог.
22. Десницата Ми няма да пощади грешниците, и мечът не ще престане да поразява ония, които проливат на земята невинна кръв.
23. Излезе огън от гнева Му и изтреби основите земни и грешниците като запалена слама.
24. Горко на грешниците и на ония, които не пазят Моите заповеди! казва Господ.