Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1145

14. и отстрани от себе си смъртните помисли, отхвърли човешките теготи, снеми от себе си немощите на естеството и остави настрана тежките за тебе помисли — и се готви да се преселиш от тия времена.

15. Защото сетне ще настъпят повече неволи, отколкото си видял сега.

16. Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите;

17. още повече ще се отдалечи истината, и ще се доближи лъжата. Вече бърза да дойде видението, което ти видя“.

18. Тогава аз отговорих и казах: „ето, аз съм пред Тебе, Господи;

19. аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи ония, които сетне ще се родят?

20. Защото светът лежи в тъмнина, и живеещите в него са без светлина,

21. защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат.

22. Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят“.

23. И Той ми отговори и рече: „иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.

24. А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, — тия петима, сръчни бързописци,

25. и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.

26. И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш“.

27. Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:

28. „слушай, Израилю, тия думи:

29. нашите бащи бяха странници в Египет — и оттам бяха освободени,

30. и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.

31. И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, —

32. и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.

33. И сега вие сте тука и вашите братя между вас.

34. Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.

35. Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, — и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.

36. Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена“.

37. И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.

38. И ето, на втория ден към мене извика глас: „Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя“.

39. Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.

40. Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;

41. устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.