Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1133

60. Но не повярваха нито нему, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,

61. че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за ония, за които е приготвено спасение“.

62. Аз отговорих и казах: „зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилува ония, които още не са дошли на свят,

63. и е милостив към ония, които прекарват живот по Неговия закон.

64. Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите, като към Свое творение.

65. Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата,

66. и многомилостив, защото увеличава милостите Си към тия, които сега живеят и към живелите, и към ония, които ще живеят.

67. Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него.

68. Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облекчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците.

69. Той е Съдия, и, ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово, и не изтребваше многото престъпления,

70. може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина“.

Глава 8.

1. Той ми отговори и каза: „Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.

2. Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.

3. Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят“.

4. Аз отговорих и казах: „душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,

5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.

6. О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?

7. Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.

8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?

9. И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.

10. Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,

11. за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.

12. Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,

13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.

14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.

15. И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; но ще кажа за Твоя народ, за който страдам,

16. за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.