Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1132

30. И ще се върне светът в старото мълчание за седем дни, както е било преди, тъй че никой не ще остане.

31. А след седемте дена ще се събуди заспалият свят, и поквареният ще умре.

32. И земята ще върне ония, които спят в нея, и праха на ония, които мълчаливо в него обитават, а хранилищата ще върнат поверените тям души.

33. Тогава ще се яви Всевишният на съдилищния престол, ще преминат нещастията и ще се изчерпи дълготърпението.

34. Само един съд ще пребъде, истината ще се утвърди, вярата ще се укрепи.

35. След това ще дойде делото, ще се открие въздаянието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата“.

36. Аз казах: „Авраам пръв се моли за содомците; Моисей — за бащите, които бяха съгрешили в пустинята;

37. след него Иисус — за Израиля в дните на Ахана;

38. Самуил и Давид — за погубваните, Соломон — за ония, които дойдоха за освещението;

39. Илия — за ония, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;

40. Езекия — за народа през времето на Сенахирима, и мнозина — за мнозина.

41. И тъй, ако тогава, когато бе се усилила покварата и бе се умножила неправдата, праведни се молеха за неправедни, защо това да не стане и сега?“

42. Той ми отговори и рече: „сегашният век не е край; често в него няма слава, затова са се молили за немощните.

43. А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещето безсмъртие, когато ще премине тлението,

44. ще престане невъздържанието, ще се пресече неверието, а ще възрасте правдата, ще блесне истината.

45. Тогава никой не ще може да избави загиналия, нито да погуби оногова, който е победил“.

46. Аз отговорих и казах: „ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде, ако се не дадеше Адаму земята, или, след като му е вече била дадена, да беше задържан да не съгреши.

47. Каква полза за човеците — в сегашния век да живеят в скръб, а след като умрат, да очакват наказание?

48. О, какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, не падна само ти, а и ние, които произлизаме от тебе.

49. Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме вършили смъртни дела?

50. Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.

51. Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо;

52. приготвена бе славата на Всевишния, за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища.

53. Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен, и в който има почивка и изцеление;

54. но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни.

55. Лицата на ония, които са имали въздържание, ще блеснат по-светло от звездите, а нашите лица са по-черни от тъмнината.

56. Ние не помисляхме през живота си, когато вършехме беззаконие, че след смъртта ще страдаме“.

57. Той отговори и каза: „това е помисъл за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,

58. та, ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти каза, ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.

59. То е оня живот, за който Моисей, когато беше жив, каза на народа, думайки: избери си живот, за да живееш.