Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1124

22. остана немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото и доброто отстъпи, а злото остана.

23. Изминаха времена, изпълниха се години — и Ти Си издигна раб на име Давид;

24. заповяда му да съгради град на Твое име и в него да Ти принася тамян и жертви.

25. Това се върши много години, и сетне ония, които населяваха града, съгрешиха,

26. като постъпваха във всичко тъй, както постъпи Адам и всички негови потомци; понеже и те имаха сърце лукаво.

27. И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.

28. Нима по-добре постъпват обитателите на Вавилон, та затова владеят Сион?

29. Когато дойдох тук, видях нечестия, които нямат брой, и в тая трийсета година от плена душата ми вижда много грешници, — и сърцето ми се стопи.

30. Защото аз видях, как Ти поддържаш тия грешници и щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, враговете Си пък запази и не даде за това никаква личба.

31. Не разбирам, как можа да се промени тоя път. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?

32. Или друг народ, освен Израиля, Те е познал? или кои племена вярваха в Твоите завети като Иакова?

33. Нито въздаянието им е равномерно, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах между народите — и видях, че те живеят в изобилие, ако и да не си спомнят за Твоите заповеди.

34. И тъй, претегли на теглилки и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име, освен у Израиля.

35. Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели? или кой народ тъй е запазил Твоите заповеди?

36. Между тия поне по имена ще намериш пазители на Твоите заповеди, а у другите народи няма да намериш“.

Глава 4.

1. Тогава ми отговори пратеният при мене Ангел, чието име е Уриил,

2. и каза: „сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния“.

3. Аз отговорих: „така е, господарю“;. А той ми каза: „пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.

4. Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце“.

5. Тогава аз казах: „говори, господарю“. А той ми рече: „иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал“.

6. „Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?“

7. А той ми рече: „ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, —

8. ти, може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.

9. А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, — и на това ми не отговори“.

10. И каза ми: „ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,

11. как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?“

12. На това аз казах: „по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо“.