Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1123

42. Аз, Ездра, видях на Сион планина голямо множество, което не можах да изброя, — и те всички с песни прославяха Господа.

43. Сред тях бе юноша величествен, който всички надминаваше, и той възлагаше венци на главата на всекиго от тях и с това се повече издигаше; аз бях поразен от почуда.

44. Тогава попитах Ангела: „кои са тия, господарю мой?“

45. Той ми отговори и каза: „те са ония, които са оставили смъртната одежда и са се облекли в безсмъртна и са изповядали името Божие; те сега се увенчават и приемат победни палми“.

46. Аз попитах: „а кой е този юноша, който им венци възлага и им палми връчва?“

47. Той ми отговори: „Сам Син Божий, Когото те са прославяли в тоя век“. И аз наченах да славя ония, които твърдо стояха за името Господне.

48. Тогава Ангелът ми каза: „иди и възвести на моя народ, колко и какви дивни дела на Господа Бога си видял“.

Глава 3.

1. На трийсетата година след разорението на града, аз бях във Вавилон — и, като си лежах смутен на постелката си, идваха ми мисли в сърцето,

2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.

3. И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния

4. и казах: „Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта,

5. като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе;

6. въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове;

7. Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, — и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат.

8. Всеки народ начена да върви по щението си, да върши пред Тебе неразумни дела и да презира Твоите заповеди.

9. След време Ти прати потоп на земните обитатели и ги изтреби,

10. и за всекиго от тях настъпи край — потоп, както за Адама — смърт.

11. Едного от тях Ти остави — Ноя с челядта му, и от него произлязоха всички праведни.

12. Когато наченаха да се размножават обитателите на земята, и се умножиха синове, народи и поколения много, и пак наченаха да се предават на нечестие повече от предишните,

13. когато наченаха да вършат пред Тебе беззаконие, — измежду тях Ти си избра мъж, чието име беше Авраам,

14. и го възлюби и нему само откри волята Си,

15. положи му вечен завет и му каза, че никога няма да оставиш семето му. И даде му Исаака и на Исаака даде Иакова и Исава:

16. Ти Си избра Иакова, а Исава отхвърли. И се размножи Иаков прекомерно.

17. Когато изведе из Египет неговото семе и доведе до Синай планина,

18. тогава преклони небесата, уреди земята, разклати вселената, приведе в трепет бездните и целия свят в смущение, —

19. и Твоята слава премина четири явления: огън, земетръс, бурен вятър и мраз, за да даде закон на семето Иаковово и усърдие на рода Израилев, —

20. но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод в тях.

21. Със сърце лукаво пръв Адам престъпи заповедта — и биде победен; тъй също и всички, от него произлезли;