Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 14

— След мен към планината! Последвайте ме! Аз знам истината, добри хора! Следвайте ме! Ще бъдем в безопасност в прегръдките на Господ! Не вярвайте на тая лъжа, която ви заобикаля; следвайте ме! Аз ще ви открия истината!

Други дрънкаха безсмислици или стояха мълчаливи, с устни толкова силно присвити, сякаш се бояха да не изтърват нещо от тях.

— Ще трябва време, преди да се опомнят — каза Бъртън.

Чувствуваше че и на него ще му трябва доста време, преди да влезе в релси.

— Те може никога да не познаят истината — изрече Фрайгейт.

— Какво искаш да кажеш?

— Те не познаваха Истината — с главно Т — и на земята, та как ще я открият тук? Кое те кара да мислиш, че ще ни споходи откровението?

Бъртън повдигна рамене и каза:

— Не знам. Но мисля, че ние би трябвало да разберем какво ни заобикаля, за да можем да оцелеем в тая среда.

Той посочи към брега на реката.

— Виждаш ли ония каменни гъби? Подредени са на разстояния една миля помежду им. Чудя се какво ли е предназначението им?

Монат каза:

— Ако беше погледнал отблизо най-близката, щеше да видиш че на повърхността й има около 700 кръгли вдлъбнатини, които съответствуват точно на външния диаметър на цилиндрите ни. И точно в средата на върха на гъбата има един цилиндър. Мисля, че ако го изследваме, ще можем да открием тяхното предназначение. Подозирам, че именно с тая цел са го поставили отгоре.

5

Приближи ги една жена. Беше средна на ръст, със съвършено тяло, и лице, което щеше да бъде прекрасно, стига само да бе оформено с коса. Очите й бяха едри и тъмни. Тя не направи опит да се прикрие с ръка. Бъртън изобщо не изпитваше възбуда от гледката на голото й тяло или от което и да било друго женско тяло. Сетивата му бяха дълбоко притъпени.

Тя заговори с добре модулиран глас и оксфордски акцент:

— Моля за вашето извинение, господа. Не можах да се сдържа и подслушах разговора ви. Вие бяхте единствените, които дочух да разговарят на английски, от момента на пробуждането ми… тук, където и да се намира това място. Аз съм англичанка и ви моля за закрила. Оставям се на вашата милост.

— За ваше щастие, мадам — каза Бъртън — дошли сте точно при тези хора, които са ви нужни. Най-малкото, говоря само за себе си; ще положа всички свои сили, за да ви защитя. Въпреки че ако бях като някои от английските джентълмени, които познавах, едва ли щяхте да имате такъв късмет. Между другото, този господин тук не е англичанин. Той е янки.

Тези официални обноски изглеждаха твърде странни в тоя Ден на Дните, с всичкото това виене и търчане нагоре-надолу на хилядите обезумели от страх и паника във вида в който майка ги е родила и по-гладки и от змия.

Жената протегна ръката си към Бъртън:

— Приятно ми е, мисис Харгрейвз — каза тя.

Бъртън я пое, леко се приведе и я целуна. Почувствува се доста глупаво, но в същото време този толкова привичен жест му върна част от силите. Щом бяха успели въпреки всичко да съхранят учтивите обноски, може би щяха да успеят да върнат и «нормалността» на останалите неща.