Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 2

Филип сключи ръце с изопнати нагоре пръсти. Имаше да благодари на свети Луи за толкова много неща и затова, оставяйки настрана обичайната си студенина, се наведе и целуна пиедестала на статуята. Филип таеше в сърцето си големи мечти, а благодарение на намесата на свети Луи тези мечти щяха да станат реалност. Той бе оженил синовете си за дъщерите на тримата велики херцози в кралството си, като така обезпечаваше твърдата власт на Капетите над области като Бургундия. Единственото препятствие бе прочутото с вината си херцогство Гаскония на югозапад, управлявано и притежавано от Едуард Английски. Филип си позволи да се усмихне, защото и това щеше да се промени. Филип бе заплашил Едуард с открита война, възползвайки се от неприятностите на английския крал с военните набези срещу шотландците. О, успехът бе тъй сладък! Миналия месец, чрез Парижкия договор, Едуард Английски бе принуден да признае феодалната си зависимост от Филип Френски по отношение на Гаскония. Също така, Едуард се закле тържествено, че принцът на Уелс ще се венчае за единствената дъщеря на Филип, принцеса Изабела, синеока и златокоса, истинска дъщеря на баща си.

Филип се загледа с възторг в изваяното лице на предшественика си.

— Един ден — промълви той — моят внук ще носи короната на Изповедника, дъщеря ми ще бъде кралица на Англия, а вторият й син ще бъде херцог на Гаскония.

Филип можеше да се поздрави. Бе довършил започнатото от този велик светец, щеше да даде на Франция естествените й граници — голямата планинска верига на юг и безбрежните морета на север и запад. Ниските земи щяха да купуват от него, а мощта на Франция щеше да се простира на изток до Рейн. Усмивката на Филип изчезна, когато зад гърба му се чу покашляне. Бавно се прекръсти и стана леко от молитвения стол. Извади копринените си ръкавици от колана и си ги сложи, докато гледаше втренчено Амори дьо Краон, пазителя на кралските тайни.

— Искал си да ме видиш, твое величество? — дьо Краон не хареса строгото изражение на лицето на господаря си.

— Амори, Амори… — лицето на Филип разцъфна в усмивка, той се приближи, сграбчи лицето на дьо Краон в ръцете си и силно го притисна — трябва да обсъдим нещо, Амори.

Той поведе червенокосия, най-потайния от съветниците си, към малка пейка в тясна ниша в средата на параклиса, където обикновено се срещаше с изповедника си, за да му прошепне греховете си и да потърси опрощение. В действителност Филип не вярваше, че му е нужно опрощение, все пак Бог беше владетел на царството небесно и би го разбрал. Въпреки всичко това бе идеално място за срещи и заговори, където не можеха да се промъкнат подслушвачи или шпиони.

— Е, Амори — Филип седна и придърпа дрехата си, махвайки на дьо Краон да се настани до него. — Прочетох доклада ти — той си играеше с червените пискюли на копринената ръкавица. — Ти настояваш — продължи шепнешком, — да се справя с два проблема.

— Първият, твое величество, е сър Хю Корбет.

— Той ли е проблемът, Амори, или по-скоро проблемът е резултат от омразата ти към него?