Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 166

— Ти го накара да я търси — отбеляза Ранулф.

— А, да, накарах го. Но ако я беше открил, нямаше да я предаде. Ти си отговорен за множество убийства, Уилям. Магистър Тибо, добрият ти приятел Ъфорд — мой колега и доверен служител на короната. Ръцете ти са опетнени с кръвта на тримата французи и особено на моя близък приятел Луи Кротоа. И накрая — Корбет се приведе рязко напред и удари Болингбрук през лицето, — ти се опита да ме убиеш! В началото си помислих, че е убиецът на младите жени, но когато залових мистрес Фейнър, прецених че макар тя да може да пусне стрела от близко разстояние, не би могла да стреля в тъмното с такава точност и бързина. В нощта, когато ме нападнаха, само трима човека знаеха къде отивам: аз, Чансън и ти. Не, недей! — Болингбрук беше отворил уста да протестира. — Недей лъга повече, Уилям, не казвай, че сигурно са ме проследили. Мистрес Фейнър никога не би успяла да направи това. Дьо Краон? — Корбет тръсна глава. — Това не е в стила на французина, той не би искал да го хванат да напада кралски писар на английска земя.

— Но защо? — застанал зад Корбет, Чансън слушаше обвиненията срещу писаря, към когото се беше привързал и на когото дори се възхищаваше.

— Защо ли, Чансън? Е, сега стигаме до същинската част. Не става дума за писанията на брат Роджър, а за нещо много по-сериозно. Secretus Secretorum е написана с тайнопис. Дьо Краон знае, че апетитът на нашия крал е възбуден. Предлага се тази среща — Корбет посочи около себе си, — за да изостри съвсем интереса на нашия крал, а французите настояват тя да се състои в някой замък по южния бряг, далеч от всякакви градове. Корф може и да е непревземаем, но няма построен замък, който да не може да бъде превзет чрез коварство и предателство. Наемат се фламандските пирати, плащат им доста злато и сребро, предлагат им даже възможност за свободно плячкосване навсякъде. Те се появяват в Тесните морета и започват да нападат бреговата ивица западно от тук. Дьо Краон изпраща агенти в Англия: онези кастилци, които се преструваха на търговци на вълна. Те отсядат в Горския хан, други пък се преправят на странстващи търговци, калайджии и други пътници. Не съм съвсем сигурен дали са ги пратили направо в Англия или те са акостирали с пиратите, може даже да са били от самите фламандци. Филип и дьо Краон са изкусни в коварството. Зима е, пътищата опустяват, Корф е заобиколен от гора и така, играта започва. Дьо Краон се прави на света вода ненапита, но онзи огън в подстъпите към гората в нощта на нападението над мен беше сигнал, че всичко е готово. Случайният пожар, който по-късно се разгоря в замъка, е бил отговорът на дьо Краон, че нападението ще протече според плана. Дьо Краон, разбира се, изпраща съобщение до агентите си в странноприемницата, в което им съобщава времето и мястото. Организира също и банкета предната вечер, като се надява да хване гарнизона на Корф неподготвен.