Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 164

— Но това е невъзможно — заекна Болингбрук. — Магистър Тибо слезе долу случайно. Той не знаеше кога ще бъдем там.

— Това е лъжа — сряза го Корбет. — Предполагам, че когато сте слезли в онази изба, сте минали покрай мосю Сансон и ти си му дал знак. После той се е втурнал по стълбите да се увери, че Люсиен ще спази нейната част от уговорката. Съгласен съм, че сигурно е трябвало известно време, докато дъртият козел се вдигне от леглото, но най-сетне магистър Тибо е слязъл в избата. Умрял е още щом е отворил вратата. Ъфорд му прерязва гърлото, както и гърлото на Люсиен. Уолтър винаги е бил безмилостен. Малко по-късно Краля на ключовете е ранен и после убит, а ти скришом прибираш ключовете му. Най-накрая двамата с Уолтър успявате да избягате — двама добри шпиони, които са осъществили поставената им задача.

— Защо не ни арестуваха на място? — прекъсна го Болингбрук.

— Доста глупав въпрос — отвърна Корбет. — Нали са имали нужда от теб, Уилям, искали са да избягаш — той се спря и протри ръце. — Ти и Уолтър сте направили, каквото би направил всеки шпионин — разделили сте се, но не и преди да се увериш, че именно ти ще вземеш Secretus Secretorum.

— Заровете! — проговори Ранулф. — Имал си фалшиви зарове — и аз така решавам всичко. Сече ти пипето като на мен, Болингбрук, подсигурил си се, че ще спечелиш.

— И все пак, това е било само началото на бедата — продължи Корбет. — Дьо Краон е скроил заговор с много заплетени нишки. Първата част е включвала отстраняването на известни размирници от парижкия университет, учени, които се противопоставят на нечуваните претенции на неговия господар — това е единственото, което обединява Тибо, Дестапл, Кротоа и Вервен. Сансон също е бил един от тях, но това, което колегите му не знаели, било, че е и човек на дьо Краон, верен докрай. По-късно Филип Френски предлага тази среща. Иска замък на южния бряг, на някое самотно място, съгласно следващата част от коварния си план. Едуард Английски захапва стръвта и избира Корф — една непревземаема крепост, не много далеч от рожденото място на брат Роджър. Вероятно срещата щеше да събуди любопитството и интереса на местните жители, особено ако някои от учениците на брат Роджър се крият наблизо. Обаче тази част от плана на Едуард — Корбет смигна бързо на Ранулф, — не даде плод. Общувал ли си с дьо Краон — попита той остро — след нападението на фламандските пирати?

— Не знам какво…

— Чудя се дали ще те предаде. Ако му предложа тайно, безопасно и незабавно завръщане във Франция, може и да те пожертва. Е, Уилям — Корбет се наведе напред и докосна челото на писаря, — ти май се потиш. Да не ти е горещо?

— Сър Хю, ти ме обвиняваш в държавна измяна и убийство!

— Да, да, така е. Ръцете ти са омърсени с кръвта на стар приятел. О, ти игра ролята си толкова добре, Уилям! Дори заяви, че дьо Краон може би е довел тези учени в Англия, за да ги убие. Говореше истината и се правеше на схватлив и лоялен служител на английската корона, който храни подозрение към дьо Краон от самото начало. Да, да — примигна Корбет, — знаел си истината, защото си бил част от тези убийства.