Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 168

Устните на Болингбрук се раздвижиха.

— Искаш да отречеш ли? — попита Корбет. — Мога да отида и да се видя с дьо Краон, да му кажа какво знам. Мога да се обзаложа, че ще се превърне в Юда и ще те предаде и за по-малко от трийсет сребърника. Или пък мога да те завържа и да те изпратя под стража в Уестминстър. Ще се изправиш пред кралския съд, обвиненията ще бъдат в държавна измяна и убийство. Доказателствата срещу теб се трупат, Уилям. Ще те затворят в Тауър и оттам ще те извлекат окован до Смитфийлд, където ще те обесят. Точно преди да се задушиш, ще ти прережат въжето и ще те изкормят. Щом умреш, ще ти отрежат главата, ще разчленят тялото и ще набучат късовете на колове на лондонския мост.

— Злато — ръката на Болингбрук докосна следата от удара по лицето му. — Злато и сребро — той протегна пръсти към огъня. — Миналото лято, точно след празника на Йоан Кръстител, Сансон пожела да ме види в покоите си. Дьо Краон беше там. Казаха, че имат доказателства, че съм шпионин. Че могат да ме арестуват и обесят на Монфокон. Обещаха да ми пощадят живота и да ми осигурят охолен живот с почести във Франция. Бях уморен, сър Хю, беше ми втръснало от развалена храна, тавански стаи, пълни с плъхове, омръзнало ми беше и да се преструвам на беден учен. Беше толкова просто и лесно да се направи. Бях хванат в капан — той примигна, за да пропъди сълзите. — Стана само за миг — Болингбрук като че ли говореше на себе си. — А щом веднъж си в капана… Е, същото е, както когато бях малък и тичах надолу по хълма. Щом започнеш да се спускаш, спиране няма. Помислих си, че какво пък толкова значение има дали ще служиш на този, или на онзи крал?

— Ще предадеш ли дьо Краон? — попита Корбет.

Болингбрук се изсмя:

— Че какво доказателство имам? Не можеш да се хванеш за нищо, сър Хю. Ще трябва да признаеш, че Ъфорд е бил твой шпионин, а дьо Краон само ще слуша и ще се смее. Единственото доказателство, което имаш, са уликите против мен. Не е достатъчно да го обесите — той сви рамене. — Но със сигурност е достатъчно, за да обесите мен. Не искам да стигам до Смитфийлд.