Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 16

Хорхаунд се надигна и реши да продължи. Познаваше добре пътечките и използваше светлините на замъка, както моряците се ориентират по звездите в непознатите морета. Движеше се с лекота, защото знаеше, че тази нощ в гората нямаше да има никого. Не го дебнеше никаква опасност. Тръгна напред с големи крачки, без да бърза, като хрътка, сигурна в плячката си. Истинската опасност беше на откритите места, из нивите и пасбищата, и в широкото пространство пред замъка. Пътят пред него закриволичи. От време на време Хорхаунд се спираше да приклекне и подуши въздуха, преди да продължи. Стигна до мястото, където беше заложил капаните, но остана горчиво разочарован: уловените зайци вече бяха изядени от дребните горски животни — лисици, невестулки или белки. Нищо не беше останало, освен остатъци по мрежата и насмоленото въже. Хорхаунд тихичко изруга. Ами той? Имаше осемнайсет — двайсет гърла за хранене, от които трима старци, пет жени и две деца.

Той продължи напред и стигна до широкия път, който водеше до главната порта на замъка. Горската пътека, обляна в мека лунна светлина, беше безлюдна, нямаше никаква опасност. Хорхаунд вървеше все по края, готов да се шмугне пак сред дърветата, ако възникнеше опасност. Колкото по-нататък вървеше, толкова повече нови миризми усещаше, но не на влажно дърво или есенни листа, а на пушек и апетитно ухание на печено месо. Приближаваше се до Горския хан, любимото място за срещи на местните селяни и на всички, които имаха вземане-даване със замъка, но това обикновено ставаше в по-хубавото време, а не когато студената зима потропваше на вратата. Хорхаунд се шмугна обратно в гората и приближи хана изотзад. Внимаваше за собственика му, любезния домакин мастър Реджиналд, който гледаше свирепи кучета. Разбойникът се придържаше на разстояние от хана и подмина задната стена. Ароматите от кухнята бяха многообразни и възбуждащи апетита и Хорхаунд се загледа с копнеж по далечните светлинки от прозорците и по дима от комините. Понякога мастър Реджиналд се смиляваше над него и неколцина от другарите му и ги пускаше да седнат до огнището да се постоплят, да изгълтат по една заешка яхния, в замяна на каквото бяха уловили в гората.