Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 17

Хорхаунд продължи напред. От време на време дърветата отстъпваха място на влажни полянки и коварни тресавища. Както обикновено, той ги заобиколи и продължи пътя си. Дърветата се разредиха. Хорхаунд вече бе на откритото и се изкачваше по малкия насип, зад който замъкът се издигаше в небето. Това беше любимо място на зайците. Корф си имаше собствен развъдник и някои от зайците, отглеждани там, често бягаха, за да основат собствени колонии. Предната нощ Хорхаунд бе заложил капани близо до рова. Надяваше се, че острият студ и тъмнината ще притъпят бдителността на стражите. С приближаването си усети вонята на застоялата вода и благодарен на падащата мъгла, потърси капаните си. Зарадва се на меките пухкави телца, които го очакваха.

Почти беше напълнил торбата си, когато се натъкна на трупа. Младата жена бе просната до рова, скрита зад туфа прещип срещу една от тесните задни порти на замъка Хорхаунд едва не извика от уплаха. Щом приближи, той видя лицето и дългата коса на момичето. Докосна студената й шия и почувства смъртта, после напипа и стрелата от арбалет, забита в гърдите й. Хвърли поглед към светлинките по бойниците. Не можеше да направи нищо и отстъпвайки в нощта, се завърна в гората по друг път, заобикаляйки близкото село.

Стигна до гробището на църквата «Сейнт Питър ин дъ Ууд» и спря пред покритата порта на църковния двор. Дали да влезе и потърси отец Матю, почтения, състрадателен свещеник? Сигурно и той беше разтревожен от събитията. Колко станаха вече? Две или три млади жени, с днешната жертва ставаха сигурно четири, всички безмилостно убити. Две от телата бяха открити в самия замък, а третото, също както днешното, току пред портите. Хорхаунд бе силно разтревожен. Не му се мислеше за другия кошмар, който наричаше «ужасът в гората»: самотната поляна, мрачния дъб и увисналия труп, сякаш жертва на някакво варварско жертвоприношение. Разбойникът се взря в гробището. От къщата на свещеника не се виждаше светлина, а църквата беше мрачна каменна грамада, чернееща в нощта. Тия работи трябваше да почакат. Хорхаунд продължи напред.

Вътре в църквата отец Матю коленичи, обгърнат от мрака. Беше се свил пред олтара с гръб към преградата и с лице към малкия светилник, който висеше до дарохранителницата над олтара. Прекръсти се още веднъж и тихо прошепна Confiteor — молитвата за опрощение, изброи греховете си, покая се и поиска опрощение. Едно и също ставаше всяка вечер. Винаги когато можеше, отец Матю изгасяше светлините в дома си и идваше да се моли в студения мрак. Така се пречистваше и се доближаваше до страданията на Христа в Гетсиманската градина. Припомни си думите от Псалм 50: «Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене». Сухите му устни и език се оплетоха на думата «правия».

Отец Матю горчиво се засмя на себе си. Вече не можеше да се моли. Студената тъмнина също му напомняше за онази килия и най-вече за онзи глас, шепнещ тайните си в мрака. Тези спомени го караха да плаче, защото напомняха тъмното му минало. Отпуснал глава на ръцете си, той зарони горчиви сълзи за онова, което беше извършил и за онова, което трябваше да свърши, но не бе успял.