Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 153

— И? — едва ли не прошепна дьо Краон.

— Моят господар, кралят — продължи Корбет с усмихнати очи, — ще настоява да те успокои и лично. Той ще иска да знае възможно най-много за нападението — той се наведе напред. — В рамките на тази седмица ще бъдеш ескортиран до Лондон и ще бъдеш удобно настанен в Тауър. Ще можеш да се присъединиш към коледните празненства в кралския двор.

— Протестирам! — избухна дьо Краон. — Трябва да се върна във Франция.

— Амори, Амори! — Корбет стана на крака, сложи нежно ръка на рамото на французина и леко го стисна. — Трябва да се убедим, че си в безопасност. Трябва да покажем на светия отец в Авиньон сърдечните отношения, които съществуват между нашите два кралски двора. Едва ли, Амори, ще откажеш поканата на моя крал! Имай предвид, че той наистина ще се обиди.

Корбет махна ръката си. Лицето на дьо Краон изразяваше трудно овладявана ярост, бяла пяна се бе показала в ъгълчетата на устата му. Французинът дишаше тежко през носа си.

— Трябва да си в безопасност, Амори, ще умра хиляда пъти, ако нещо ти се случи.

— Аз… — заотстъпва дьо Краон, — аз трябва да размисля върху поканата — Ранулф тихичко се смееше. Това преля чашата. На вратата дьо Краон се обърна. — Един ден, Корбет…

— Да, дьо Краон, един ден, но засега трябва да останеш на разположение. Може да имам и други въпроси към теб.

Дьо Краон дръпна резето и изчезна. Като се смееше на висок глас, Ранулф затвори вратата с крак.

— Можеш ли да направиш това?

Сър Едмънд се отдръпна от стената и впери бдителен поглед в Корбет.

— Не искам да си тръгва — заяви Корбет, — а искам и да го задържа в Англия възможно най-дълго. Ще се чувства добре в Тауър. Все повтаря, че е дипломатически представител, тогава най-малкото трябва да представи пълномощията си пред нашия господар. Може пък снегът да се завърне и с малко късмет крал Филип ще трябва да мине без своя Пазителя на тайните до пролетта.

— Ще го обвиниш ли в убийство? — попита Ранулф.

— Той е убиец — отвърна Корбет. — Злобен черен паяк, който плете мрежите си в тъмни ъгли. Той е наел онези пирати. Опита се да ни заблуди, като напълни стомасите ни с вино и храна и мисля, че знам защо. Сър Едмънд, каквото и да стане, дръж моста вдигнат. Никой освен мен не бива да напуска замъка. А сега мисля, че имаме и други дела — Корбет се протегна, духна свещите и препаса оръжейния си колан. — Ранулф, доведи Болингбрук. Сър Едмънд, къде ще се проведе съда?

— В голямата зала на централната кула.

— Кажи на Болингбрук да ни чака там — нареди Корбет. — Бива го с чуждите езици. Нека обясним на тези мерзавци защо трябва да умрат.

Тринадесета глава

Всеки образован човек може да извлече изгода, като слуша това момче, Йоан. Никой не е тъй начетен като него и в много отношения той е незаменим.

Роджър Бейкън, Opus Maius

Окървавените трупове бяха проснати върху плочите в двора, редица след редица като големи късове кърваво месо на месарски тезгях. Корбет вървеше след сър Едмънд, докато управителят оглеждаше всеки труп в тази тъмна и мразовита сутрин, а небето заплашваше с нов снеговалеж. Дори в смъртта пиратите изглеждаха свирепи и зловещи. Корбет беше чувал за набезите им в Тесните морета. Фламандската флотилия събираше всички отрепки, главорези и убийци от пристанищата на Фландрия, Ено, Франция и дори от Генуа, Венеция и още по на изток. Бяха облечени във всевъзможни пъстри и натруфени дрехи, и крадени доспехи, с дълги коси и лица, почти скрити зад гъстите бради и мустаци, само тук-там се виждаше някой гладко избръснат младок. Накитите вече бяха свалени от труповете и бяха струпани на камара върху една маса, изнесена от кулата, а секретарите на сър Едмънд им правеха опис. Въздухът бе напоен с миризмата на кръв и желязо, а гледката на труповете предизвикваше яростта и негодуванието на обитателите на замъка.