Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 151

— И все пак, сър Хю — усмивката изчезна от лицето на сър Едмънд, — ние загубихме тридесет и петима души. Направих грешка. Очевидно странстващите търговци, които приехме, са нападнали пазачите на главната порта, прерязали са гърлата им и са спуснали моста. Трябваше да съм по-внимателен. Пиратите са се криели в мрака, докарали са каруца, насилили са портата, а останалото го знаете.

— Били са наблизо през цялото време? — попита Корбет.

— Да, да. Сега стигаме до най-жестоката част. Пиратите са слезли при устието на реката и са навлезли в сушата. От това, което разбрах, излиза, че са нахлули в гората, избили са въглищарите и дърварите. Изнасилвали и колили. Онези, които са познавали пътеките, са били взети в плен и принудени да им показват пътя. Стигнали са до «Сейнт Питър ин дъ Ууд» и са използвали църквата и къщата на свещеника за убежище. Заплашили са отец Матю, че ако не им съдейства, като се престори на болен и отпраща всички посетители, ще му прережат гърлото и ще изгорят живи заложниците си. После са се придвижили към Горския хан. Изглежда онези кастилски търговци на вълна са участвали в заговора, те са запалили онзи огън. Принудили са ханджията да им съдейства. Решили са да използват каруцата му, както и тази на мистрес Фейнър. Сметнали са, че ще ни хванат неподготвени, ще превземат мостовете и ще оплячкосат замъка.

— Ето защо копелето направи онова пиршество — прекъсна го Ранулф. — Надявал се е всички да се напием и да заспим дълбоко. Сър Хю, не можем ли да помогнем с нещо?

Корбет прокара пръст по устните си:

— Продължавай, сър Едмънд.

— Прочистили са и гората — управителят сключи ръце. — Горкият Хорхаунд и бандата му са били избити. Изпратих конници в гората. Пиратите са избивали поголовно: Хорхаунд и групата му, лесничеи, въглищари. За Бога, сър Хю, чак до лятото ще намираме труповете им.

— А мастър Реджиналд?

— Принудили го да кара каруцата тази сутрин. Бил е убит точно до портата, не знаем дали нарочно, или случайно.

— Ами отец Матю?

— Очаквахме да го открием мъртъв. Обаче нашият свещеник излязъл по-умен, отколкото са очаквали. Той и заложниците успели да избягат в църквата и се затворили вътре, точно когато пиратите взели да се събират за нападението на замъка. Очевидно пиратите се надявали да се справят първо с нас. Свещеникът е разтреперан и уплашен, но той и горките заложници са добре.

— Ами странноприемницата? — запита Ранулф.

— Претършувана и оплячкосана. Повечето от слугите успели да избягат в гората.

— А кастилците?

— По думите на едно от конярчетата, единият избягал, а останалите са убити. Последната съпротива била точно между църквата и странноприемницата. Донесох телата на размирниците, за да ги видят моите хора. Подредени са точно пред вътрешния двор. Искам всички тук да видят, че е раздадено правосъдие.

— А останалите? — попита Ранулф.

— Съвсем скоро ще ги обесят, но Ранулф е прав! Сър Хю, какво можем да направим с дьо Краон?

Корбет стана, изми лицето и ръцете си и внимателно се приготви.

— Кажете на дьо Краон, че искам да го видя тук — той обърна стола с висока облегалка към вратата. — Искам да дойде тук сам. Вие ще ми бъдете свидетели.