Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 146

— Какво има? Какво става?

— Нищо, Ранулф, лягай да спиш.

— Сънувах лейди Констанс. Сър Хю, виждал ли си някога такава прекрасна шия? Имам предвид — бързо добави Ранулф, — освен тази на лейди Мейв?

— Значи смяташ, че лейди Мейв има прекрасна шия…

— Искам да кажа, че много ми се иска да купя на лейди Констанс огърлица, може би сребърно кръстче или скъпоценен камък?

— А защо не сребърно сърце? — отвърна Корбет. — Но няма да намериш нищо такова в замъка. Може би когато тази опасност отмине…

— Но нали тук има пътуващи търговци — отвърна Ранулф.

— Да, така е.

Клепачите на Корбет натежаха. Той се унесе за малко, като си мислеше за лейди Мейв и сребърната огърлица, която мислеше да й купи като новогодишен подарък. Беше харесал една в Чийпсайд. Там беше най-доброто място за пазаруване. Имаше пътуващи търговци… Корбет отвори очи и стомахът му се сви. Отиде до часовата свещ и забеляза колко е близо до шестнайсетия кръг. Отвън се чу звук, подобен на птичи крясък. Загледа се в Ранулф и разбра какво беше забравил.

— Ранулф! — Другарят му веднага се събуди. Корбет вече си слагаше оръжейния колан и грабваше арбалета. — Ранулф, имаш ли тръба или нещо такова?

— Какво става? Имам нещо подобно — Ранулф скочи от леглото. — В стаята ми е. Сър Хю, какво има?

— Калайджии, странници, пътуващи търговци. Мисли, Ранулф! През последните няколко дни сума ти пътници влязоха в замъка.

— В името на свети Михаил и всички ангели! — Ранулф задъхано обуваше ботушите си и събираше оръжията.

Корбет го избута през вратата и надолу по стълбите. Резето на външната врата беше заяло и двамата го избутаха с дружни усилия. Щом излезе на двора, Ранулф понечи да хукне към стаята си, но Корбет го спря.

— Вече е късно за това. Au secours! — извика Корбет, използвайки обичайния вик за тревога във всеки военен лагер.

— Au secours! Au secours! — повтори Ранулф призива. Те се затичаха през двора като се подхлъзваха и пързаляха.

Войници и стрелци с натежали от съня лица се пробуждаха и излизаха от малките бараки, издигнати край стените на вътрешния двор. Опитаха се да спрат Корбет, но писарят вече тичаше към втория подвижен мост. След като прелетя през него към първия двор, той осъзна, че е закъснял. Главната назъбена решетка беше вдигната, спускаха моста и група въоръжени мъже се трупаха там под мъждивата светлина. Един-двама държаха факли, чуваше се прозвънтяване на метал, а откъм къщичката на вратаря се чу неистов писък. Въоръжените мъже по крепостната стена се стреснаха, разбудени от дрънченето на вериги и трясъка на падащия подвижен мост. На стражите им дойде като гръм от ясно небе, не знаеха дали да се насочат към нападателите в двора долу, или към конниците и каруците, които сякаш се появиха от нищото и сега трополяха с гръм и трясък през долния мост. Корбет и Ранулф се втурнаха да прекосят двора.