Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 144

— Заплашили са и двамата — обясни Корбет. — Сигурен съм, че в странноприемницата, над стълбите или в избите се спотайват мъже с опънати арбалети или допрели остриета до гърлата на слугите на мастър Реджиналд, също и в църквата. Всъщност свещеникът се опита да ни предупреди. Спомняш ли си, Ранулф, отец Матю твърдеше, че не бил ял, ала ние подушихме миризмата на готвено, пък и водата в бъчвата беше намаляла. Да не забравяме също и скъпата медна купа в градината. Никой беден свещеник не би захвърлил нещо толкова ценно.

— Каква купа? — попита сър Едмънд — Какво е това, сър Хю? От къде знаете, че дьо Краон стои зад всичко това? Защо?

— Не знам защо, сър Едмънд, поне засега, но фламандците са наемници — могат да бъдат наети от френския крал или от брат му, или пък от член на Кралския съвет. Всичко е направено тайно. Дали са известна сума на някоя банкерска къща и са обещали да има още, когато сделката се изпълни. Спомняш ли си онзи огън, сър Едмънд? Не мислиш ли, че е странно, че вашите стражи са зърнали огън в началото на гората? А след съвсем малко подобен огън лумна и в замъка. Дьо Краон е получавал и изпращал съобщения. Като в игра на шах — всички фигури заемат позиции.

— Не вярвам на това — прошепна сър Едмънд и поклати глава. — Сър Хю, дьо Краон е официален кралски пратеник.

— Именно, сър Едмънд. Той ще си измие ръцете и ще твърди, че нищичко не знае. Ако греша, ще се извиня и на теб, и на краля и наистина ми се ще да ми се даде възможност да се извиня, ала никак не ми се иска да ми прережат гърлото или да ми забият стрела в гърдите.

Сър Едмънд седеше загледан в пода:

— Ако искаха да те убият, сър Хю, защо не го сториха в гората или в странноприемницата?

— Това щеше да ви накара да бъдете нащрек. Все пак това, което каза, не е за пренебрегване, сър Едмънд. Очевидно е, че търсят още нещо. Знам, че ти си управител на замъка, но аз съм Пазител на…

— Аз пък имам жена и дъщеря — сопна се сър Едмънд. — Разрешението е много просто, сър Хю. Ще удвоя стражата. Скришом ще дам нареждания.

— Не позволявайте французите да узнаят причината за това.

— Разбира се, че няма. Ще наредя да вдигнат външния подвижен мост и да спуснат назъбените решетки.

— Вътрешния мост също ли? — попита Ранулф.

— Не, не. Ако нещо се случи — обясни Корбет — и нападателите влязат във външния двор, на защитата трябва да се даде възможност да премине по втория подвижен мост. Ако той се вдигне, докато го спуснат пак, нападателите биха могли да последват защитниците в замъка — той се изправи на крака. — Сър Едмънд, мисля довечера да не си лягам. Дръжте приготовленията ни във възможно най-голяма тайна.

— Защо да не проводим навън конници? — запита Ранулф, но после сви рамене, щом осъзна колко безплодна е идеята му. — Разбира се, посред нощ, в дълбоката зима…

Сър Едмънд неохотно се съгласи с всички изисквания на Корбет. Беше служил заедно с него в Уелс и по границата с Шотландия и знаеше, че ако сър Хю надушва опасност, значи има опасност.