Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 148

— Сър Хю!

И той, и сър Едмънд сега бяха защитени от редици клекнали и изправени мъже пред тях, с щитове, насочени срещу гъмжащите във въздуха стрели.

— Сър Хю! — изрече задъхан сър Едмънд. — Когато дам заповедта, трябва да се оттеглиш! Не бива да спираш, а ако паднеш — Господ да ти е на помощ!

Такава заповед бе дадена на строя. Вражеската линия приближаваше, а стрелците им превръщаха всичко на пух и прах. Сър Едмънд даде знак — понесе се пронизителен писък на тръба и защитниците на замъка се обърнаха, и побягнаха заедно с Корбет. Минаваше покрай мъже в кожени елеци, дребни и мургави, с вързани на тила коси, обтегнали лъковете, с колчаните отстрани, с една стрела на тетивата и втора — захапана в устата. Две редици бяха клекнали, а между тях други две редици стояха прави. Мирисът на пот, кожа и странната смазка за по-голяма еластичност на тисовите лъкове се носеше навсякъде. Корбет хукна напред, като внимаваше да не събори някого от стрелците, които сега снижаваха лъковете си. Изненадан, врагът спря, объркан от непомръдващия строй мъже и масата назъбени стрели в опънатите тетиви. За няколко мига всичко притихна, после един от вражеските войници, с боядисано лице и глава, увита в тюленова кожа, се втурна напред, размахал брадва.

— Сега! — извика сър Едмънд.

— Пускай! — извика командирът в тила на стрелците.

Корбет чу звук като от едновременно подръпване на струните на хиляди арфи, последван от бръмчене, сякаш гигантска птица запляска с тежките си криле. Водопад от стрели се спусна от ведрото небе. Гледката върна Корбет към мъгливите долини на Уелс и към спомена за облечените в червено и златно английски войници, падащи като зрели круши под смъртоносната градушка на назъбените стрели. И сега ставаше същото. Първата вълна от нападатели сякаш се изпари — отметнаха се назад и паднаха, а останалите смутено спряха и се превърнаха в още по-лесна мишена за втория, бърз водопад от стрели. Вътрешният двор се напълни със залитащи мъже, сграбчили стрелите, забити в лицата, вратовете и гърдите им, други се бяха проснали неподвижно върху твърдия лед. Корбет вече беше виждал колко смъртоносен е ефектът от стрелковия строй, и все пак се изуми от бързината и мощта на този щурм.

Сега под ръководството на офицерите стрелците се обърнаха и образуваха линия с формата на подкова, за да пометат целия двор със залпа си. Бързината на стрелите, точният прицел и близостта на врага действаха унищожително. Земята се покри с мъртви и умиращи. Нападателите нямаха друг избор, освен да се оттеглят. Уелските стрелци напредваха под командите «Върви! Пускай!», последвани от зловещото звънтене. Пиратите се стъписаха. Някои от водачите им бяха убити. Дори докато отстъпваха, смъртоносната градушка продължи. Настана паника, строят се разби и хората се разбягаха, като отчаяно се опитваха да стигнат до главната порта. Неколцина от стрелците опънаха лъковете и ги последваха, но сгрешиха, защото врагът се обърна с мечове и сопи. Стрелците не можеха да се мерят с тези отчаяни мъже и опита им в ръкопашния бой. Сър Едмънд ги извика обратно. Тръбите и роговете огласиха въздуха, когато управителят нареди конете да се изведат и оседлаят за преследването.