Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 143

— Кога? — попита Ранулф.

— Ето че стигнахме до дамаските рози. Дьо Краон не се е съобразил със сезона. Сега най-много да се намерят изсушени розови листенца, но той съвсем няма това предвид. «Дамаски рози» е намек за свети Дамаскин — той е бил един от първите папи. Утре се чества неговият празник, а пък препратката към утринната служба означава времето преди изгрев, когато отец Андрю обикновено ни събира за първата служба за деня.

Сър Едмънд седна на един стол и разсеяно отпи от бокала си.

— Но как? — поиска да узнае Ранулф. — Кого би могъл да използва дьо Краон? Дали е наел разбойниците?

— Съмнявам се.

— Подкупил е гарнизона?

— Невъзможно — отсече сър Едмънд.

— Фламандските пирати — намеси се Корбет. — Сър Едмънд, нашите съгледвачи потвърдиха, че фламандските пирати са били забелязани в Тесните морета да се навъртат близо до южния ни бряг.

— Вярно е, вярно е, плячкосват и на сушата, па макар и само селца.

— Този път е различно — заяви Корбет. — Времето е на тяхна страна. Корф се намира на остров Пърбек, на юг е морето, на изток е устието на реката. Тези фламандци са опитни моряци, имат си схеми, карти и събрани сведения. Могат да акостират в някой самотен тесен проток или заливче, да се съберат и да тръгнат по сушата.

— Нали ще ги видят!

— Няма, сър Едмънд. Сега е средата на зимата. Кога за последен път напускахте замъка? Ще влязат в гората и Бог да е на помощ на всеки, когото срещнат. Бих заложил кесия с жълтици, че сега гората е осеяна с трупове: въглищари, странстващи търговци, калайджии.

— Разбойниците! — възкликна Ранулф. — Зле въоръжени, изтощени, те не биха имали никакъв шанс срещу такива свирепи бойци.

— Възможно е — съгласи се Корбет. — Ето защо нашите разбойници не дойдоха на уговорената среща. Дано господ се смили над бедните им души, защото сигурно са мъртви. Всъщност, Ранулф, ние излязохме големи късметлии, защото съм убеден, че едва не се сблъскахме с фламандците.

— Къде? — Ранулф не можеше да повярва на ушите си. Той често споделяше с Чансън, че старият господар Кисела физиономия го изненадва, но сега бе направо смаян.

— Става дума за двеста-триста души — притвори очи Корбет, — които са се приближили възможно най-много до замъка — той отвори отново очи. — Мисля, че отец Матю изобщо не е болен. В деня, когато го посетихме, църквата беше заключена и залостена. Ако бяхме насилили вратите, щяхме да видим гледка, която щеше да ни ужаси, а после въздухът щеше да се изпълни със стрели.

— Казваш, че са били вътре — в къщата и църквата?

— Да, Ранулф, че и по-близо, вероятно в самата странноприемница. Ще използват каруцата на мастър Реджиналд, както вероятно са замисляли да използват тази на мистрес Фейнър. Когато дьо Краон посети странноприемницата, съм убеден, че е оставил същото съобщение, като онова, което вие, сър Едмънд, открихте у мъртвата жена. — Корбет поклати глава — Може да стане толкова лесно, просто парче пергамент, захвърлено на пода.

— Но свещеникът щеше да ни каже — възрази Ранулф, — както и мастър Реджиналд.