Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 141

Ранулф го чакаше на стъпалата към стаята му.

— Сър Хю, бродиш из замъка като призрак. Сър Едмънд настоява да сме изключително любезни с дьо Краон.

— Тъй ли рече?

Корбет извади ключа и отключи стаята си. Ранулф го последва вътре. Помогна на Корбет да се обръсне, после извади дреха в червено, синьо и златно, бялата батистена риза и тъмносините панталони, които Корбет винаги носеше при такива официални случаи. Ранулф забеляза, че старият господар Кисела физиономия е разсеян и дори забравя да си сложи отличителната огърлица и да вземе пръстените на Съвета от малкото ковчеже на масата. Дори когато стигнаха до Залата с ангелите, Корбет остана мълчалив и сдържан, сякаш изобщо не забелязваше пищните приготовления на сър Едмънд за празненството: буйния огън в огнището, масата, застлана със снежнобяла покривка, с наредени блестящи сребърни и златни гарафи, бокали и блюда. Въздухът ухаеше на апетитни миризми от близките кухни, нежна музика се лееше от галерията на менестрелите и дори най-отдалечените ъгли на залата бяха затоплени с мангали.

Сър Едмънд и семейството му бяха облечени пищно. Лейди Констанс изглеждаше наистина великолепно в тъмносинята си рокля със златна верижка около тънкото кръстче и изящен бял воал, покриващ буйната й коса. Корбет ги поздрави разсеяно и когато дьо Краон ги покани в кръга около големия огън, той само кимна и застана до отец Андрю.

— Направих каквото можах — прошепна старият свещеник. — Знам, че един от французите беше твой приятел, сър Хю, но в Дувър телата им отново ще бъдат помазани. Радвам се, че успя да посетиш заупокойната служба. Възнамерявам да отслужа още една за тях утре, на празника на свети Дамаскин.

— Свети Дамаскин ли? — заинтересува се Корбет.

— Един от първите папи — отвърна свещеникът. — Мисля, че е бил мъченик, умрял за вярата. Сър Хю, какво има?

— Дамаскин — отвърна загадъчно Корбет. — Дамаски рози — прошепна той, — с които и папата може да украси църквата, преди да отслужи сутрешната литургия.

Дванадесета глава

Могат да се създадат устройства, които да произвеждат отровни и заразни изпарения, когато човек си пожелае.

Роджър Бейкън, «За чудодейната сила на изкуството и природата»

Корбет се опита да остане спокоен, докато сядаше на централната маса. Престори се, че яде и пие, но в ума му бушуваха идеи, предположения и страх. Надигащото се вълнение пропъди обзелото го безпокойство. Във всеки друг случай той би излязъл на дълга разходка, би оседлал коня си за езда или дори би взел песнопойката си, за да се разтуши с някое коледно или молитвено песнопение. Разговорите на масата се носеха като полъх около него. Нима нещо имаше значение? Всичко беше преструвка. Дьо Краон можеше да си седи там, да тъпче търбуха си с деликатесите от кухнята, да се перчи и да слуша благосклонно дърдоренето на лейди Катрин. Ти си убиец, помисли си Корбет, затънал си до гуша в мерзости. Почти възкликна от облекчение, когато пиршеството свърши. Сър Едмънд стана и словоохотливо благодари на дьо Краон, който отговори превзето. Корбет намигна на Ранулф и се престори на пиян — изтегна се на стола и изпружи крака, все едно бе полузаспал. Обаче щом останалите си тръгнаха, той настоя тримата с Ранулф и сър Едмънд да се срещнат в личните покои на управителя. Корбет обсипа лейди Катрин с най-искрени извинения.