Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 93

Като водеха подобни разговори и си построиха безброй въздушни кули (които Амелия украсяваше с най-различни цветни градини, полски алеи, селски черквици, неделни училища и други подобни, докато пък окото на Джордж бе отправено към конюшните, кучкарниците и зимниците), тези двама млади прекараха няколко много приятни часове. И тъй като поручикът можеше да остане в града само този ден, а трябваше да свърши и множество важни работи, той предложи на мис Еми да вечеря с бъдещите си зълви. Тя прие с радост поканата. Той я заведе при сестрите си, където я остави да бъбри и разговаря по такъв начин, който удиви тези дами и те си помислиха, че може би пък Джордж наистина ще успее да направи нещо от нея. След това той излезе и свърши работите си.

С други думи, той влезе в една сладкарница на Чаринг Крос и изяде три сладоледа; отиде в Пел-Мел да направи проба на новия си мундир, отби се в едно кафене и тръгна да търси капитан Кенън. После изигра с него единадесет партии билярд, от които спечели осем, и се завърна на Ръсъл Скуеър, където закъсня за вечерята с половин час, но настроението му беше прекрасно.

За стария мистър Озбърн не можеше да се каже същото. Когато този джентълмен се върна от Сити и бе посрещнат в гостната от дъщерите си и елегантната мис Уирт, те изведнъж познаха по лицето му — което и в най-добрите моменти беше подпухнало, строго и жълто, — а също и по намусеността му и по свиването на черните му вежди, че сърцето, което се намираше под голямата му бяла жилетка, беше разтревожено и неспокойно. Когато Амелия пристъпи напред да го поздрави, което тя вършеше винаги с голям трепет и свенливост, той изръмжа сърдито нещо за поздрав и пусна малката ръчичка от голямата си космата лапа, без усилие да я задържи. После погледна мрачно към по-възрастната си дъщеря, която, долавяйки значението на погледа му, с ясния въпрос: «Защо, по дяволите, тъкмо тя е тук?» — изведнъж каза: