Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 9

Майката на Ребека бе получила някъде някакво образование и дъщерята говореше френски с чист парижки акцент. По онова време това беше донейде рядко качество и то стана причина да бъде взета на служба от правоверната мис Пинкъртън. Майката бе умряла, а бащата, като видя, че няма вероятност да оздравее след третата си атака от делириум тременс, написа едно мъжествено и трогателно писмо на мис Пинкъртън, оставяйки сирачето под нейна защита, и така отиде в гроба, след като двама съдебни пристави се скараха над трупа му. Когато постъпи в Чизик, Ребека беше на седемнадесет години и влезе там като стипендиантка. Както видяхме, задължението й беше да приказва френски, а привилегиите й бяха да не й вземат такса и да й отпущат няколко гвинеи годишно, с които да заплаща случайните и разпокъсани познания, получавани от преподавателите в училището.

На вид тя беше дребна и крехка; бледна, със светла коса и очи, които имаше обичай да държи сведени надолу. Когато ги повдигнеше, виждаше се, че са много големи и необикновено привлекателни. Толкова привлекателни, че преподобният мистър Крисп, току-що завършил в Кеймбридж, младши помощник на викария на Чизик — преподобния Флауърдю, се влюби в мис Шарп. Той бе повален само от един неин поглед, отправен към амвона в черквата на Чизик от определените за ученичките скамейки. Този заслепен от любов млад човек понякога пиеше чай с мис Пинкъртън, на която го бе представила майчицата му, и дори направи предложение за нещо като женитба чрез писмо, което еднооката продавачка на ябълки бе натоварена да предаде, но което заловиха. Извикаха мисис Крисп от Бъкстън и тя веднага отнесе със себе си милото си синче. Но дори мисълта за подобен орел в гълъбарника на Чизик причини голямо вълнение в гърдите на мис Пинкъртън, която би изгонила мис Шарп, ако не бе свързана с нея посредством договор. Тя никога не можа напълно да повярва твърденията на младата девойка, че не е разменила ни думица с мистър Крисп, освен пред нейните собствени очи, когато го бе виждала по време на чая.

Край високите и едри девойки в лицея Ребека Шарп изглеждаше като дете. Но тя притежаваше онази печална преждевременна зрелост, която се дължи на бедността. С не един настойчив кредитор бе разговаряла тя и го бе връщала от бащината си врата; не един търговец бе омилостивявала и развеселява и така бе изкопчвала още един обед на кредит. Тя често седеше с баща си, който много се гордееше с остроумието й, и слушаше приказките на мнозина от приятелите му, твърде често не много подходящи за ушите на едно малко момиче. Но тя казваше, че никога не е била малко момиче; открай време си била жена, още от осемгодишна възраст. О, защо мис Пинкъртън бе пуснала такава опасна птичка в кафеза си?