Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 84

— О, та вие трябва да отидете у семейство Седли, за да питате за Джордж; тук ние тъй рядко го виждаме.

При тези любезни думи капитанът се замисляше малко стеснително и неловко и обръщаше разговора, както подобава на един съвършен светски човек, подхващайки някоя тема от общ характер — например за операта, за последния бал, даден от принца в Карлтън Хаус или пък за времето — тази спасителна за обществото тема.

— Какво невинно същество е този твой любимец! — казваше мис Мария на мис Джейн, след като капитанът си отидеше. — Видя ли го как поруменя, когато се спомена, че клетият Джордж е на дежурство?

— Жалко, че Фредрик Булък не притежава поне малко от неговата скромност, Мария — отвръщаше по-голямата сестра, като тръсваше глава.

— Скромност! Искаш да кажеш непохватност. Не бих желала Фредрик да скъса муселинената ми рокля, както стори капитан Добин с твоята, у мисис Пъркинс.

— Да скъса твоята рокля ли? Та как би могъл да го направи? Нима той не танцуваше с Амелия?

Работата беше там, че когато капитан Добин се изчерви така и взе да се държи неловко, той си бе спомнил едно обстоятелство, което не смяташе за необходимо да съобщава на младите девойки, а именно, че бе ходил вече в дома на мистър Седли, под предлог да се види с Джордж, разбира се; и Джордж не беше там, а само клетата Амелия, с тъжно, изпълнено с копнеж лице, седнала край прозореца на приемната. И след като разговаряха известно време за разни глупости и дребни неща, тя се осмели да запита дали има нещо вярно в това, че полкът скоро щял да бъде изпратен в чужбина и дали капитан Добин е виждал в него ден мистър Озбърн.

Още не бе заповядано на полка да потегли за чужбина; и капитан Добин не бе виждал Джордж.

— Най-вероятното е сега той да е при сестрите си — каза капиталът. — Да отида ли да го доведа? — Тя му подаде ръка любезно и с благодарност и той пресече площада; тя чака през целия ден, обаче Джордж никакъв не се появи.

Клетото нежно сърчице! То продължаваше да се надява и да тупти, да ожида и да вярва. Виждате, че животът му не представлява нещо кой знае какво. В него няма много събития и случки. Само едно чувство през целия ден — кога ще дойде той? Само една мисъл, с която да заспива и да се събужда. Предполагам, че когато Амелия разпитваше капитан Добин за него, Джордж е играел билярд с капитан Кенън на Суолоу Стрийт; защото Джордж беше весел и общителен младеж и много сръчен във всички игри, изискващи ловкост.