Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 54

Чувал съм за един колега от писателския бранш в Неапол, който проповядвал пред група честни лентяи край морския бряг. И той така се разгневил и разпалил срещу някои от злодеите, чиито дела описвал и измислял, че слушателите не могли да устоят, та и те, заедно с поета, гръмко се нахвърлили с проклятия и възмущение против измисленото чудовище — герой на разказа, така че писателят ги обиколил с шапка в ръка и монетите се търкаляли в нея сред истинска буря на одобрение.