Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 53

Като се вземе предвид всичко, смятам, че за нашата скъпа Амелия Седли от Ръсъл Скуеър стана добре, гдето тя и мис Шарп се разделиха. Разбира се, Ребека е смешно създание; и безсъмнено тези описания за горката лейди, която оплаква загубената си красота, и за господина с «бакенбарди с цвят на сено и коса с ягодов цвят» са много духовити и показват голямо познаване на света. И вие, и аз без друго сме на мнение, че когато е била на колене, тя си е мислила за нещо по-добро от панделките на мис Хоръкс. Но нека моят любезен читател не забравя: заглавието на тази повест е «Панаир на суетата», а Панаирът на суетата е едно много суетно, лошо, глупаво място, изпълнено с всякакво лицемерие, преструвки и фалш. И макар моралистът, който е изобразен на предната корица и представлява точният портрет на вашия покорен слуга, да заявява открито, че не носи съдийска тога, нито свещенически одежди, а съвсем същият дългоопашат фрак, в какъвто са облечени и хората, за които се разправя, все пак човек е длъжен да каже истината, доколкото я вижда, независимо от това дали на главата му има шутовска шапка със звънчета или пък широкопола шапка на духовник. А предприеме ли се подобно нещо, ще се разкрият доста неприятни работи.