Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 44
Уилям Текери
— Ти вероятно знаеш по-добре — каза Добин, макар и в тона му да личеше съмнение. — Винаги си бил тори, а семейството ти е едно от най-старите в Англия. Но…
— Ела да видиш момичетата и сам да поухажваш мис Шарп — прекъсна лейтенантът приятеля си. Капитан Добин обаче отказа да придружи Озбърн при всекидневното му посещение на младите дами на Ръсъл Скуеър.
Докато вървеше надолу по Саутхамптън Роуд откъм Хобърн, Джордж се разсмя, когато видя на два различни прозореца в къщата на Седли две глави на пост.
Истината е, че мис Амелия гледаше от балкона на гостната към отсрещната страна на площада, където бе жилището на самия лейтенант; докато мис Шарп, от малката си спалня на втория етаж, очакваше появяването на едрата фигура на мистър Джоузеф.
— Сестра Ани е на наблюдателната кула — каза той на Амелия, — но никой няма да дойде — и като се засмя на шегата си, която му достави огромно удоволствие, той описа на мис Седли с най-комични изрази състоянието на брат й.
— Смятам, че е много жестоко от твоя страна да се надсмиваш, Джордж — каза тя с нещастно изражение. Но Джордж се смя още повече на жалния й вид, като продължаваше да смята шегата си за особено сполучлива. И когато мис Шарп слезе долу, той я подкачаше много оживено за въздействието на прелестите й върху дебелия джентълмен.
— О, мис Шарп! Ако можехте само да го видите тази сутрин как стенеше в своя халат на цветя и как се извиваше върху дивана; ако можехте само да го видите как изплезва езика си пред доктор Голъп!
— Да видя кого? — запита мис Шарп.
— Кого? О, кого? Капитан Добин, разбира се, към когото между другото снощи всички бяхме тъй внимателни.
— Бяхме много нелюбезни към него — каза Еми, като поруменя силно. — Аз — аз съвсем го бях забравила.
— Разбира се, че го беше забравила! — провикна се Озбърн и продължи да се смее. — Човек не може
— Само като прекатури чашата с виното на вечеря — каза мис Шарп високомерно, като тръсна глава, — само тогава обърнах внимание на съществуването му.
— Много добре, мис Шарп, ще му го кажа — отвърна Озбърн.
И докато говореше, мис Шарп почувствува към този млад офицер недоверие и ненавист, които той не съзна, че бе събудил. «Той, значи, ще ми се подиграва, така ли? — мислеше си Ребека. — Дали и пред Джоузеф ми се е подигравал? Дали не го е изплашил? Може би той няма и да дойде.» Мъгла мина пред очите й и сърцето й заби силно.
— Вие непрестанно се шегувате — каза тя, усмихвайки се най-невинно. — Нищо, подигравайте се, мистър Озбърн, мене няма кой да ме защищава. — И когато тя се отдалечи и Амелия го погледна укорително, Джордж Озбърн почувствува угризение, че е причинил ненужно огорчение на това беззащитно същество.
