Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 3
Уилям Текери
Госпожо,
имам честта и щастието, след шестгодишното й пребиваване в лицея, да представя мис Амелия Седли на родителите й като млада дама, достойна да заеме подобаващото й място в изискания и изтънчен кръг на тяхното общество. Добродетелите, характерни за една млада англичанка от благороден род, и дарбите, подходящи за нейния произход и положение, не липсват на обичливата мис Седли, чието
По музика, танц, краснопис, по всякакъв вид бродерия и ръчна работа тя, може да се каже, осъществи
По отношение принципите на религията и нравствеността мис Седли е достойна за едно заведение, което е било почетено от присъствието на великия лексикограф доктор Джонсън. Като напуща нашия лицей, мис Амелия отнася със себе си сърцата на приятелките си и привързаността на директорката си, която има честта да се назове, госпожо, ваша най-покорна слугиня.
П.П. Мис Шарп придружава мис Седли. Особено желателно е престоят на мис Шарп на Ръсъл Скуеър да не надвиши десет дни. Изисканото семейство, у което тя ще постъпи на служба, желае да се възползува от услугите й колкото е възможно по-скоро.»
След като завърши това писмо, мис Пинкъртън написа собственото си име и името на мис Седли върху първия лист на един екземпляр от речника на Джонсън — онова интересно произведение, което тя неизменно подаряваше на възпитаничките си при напущането им на лицея.
В обвивката му беше мушнато копие от стихотворението «Към младата девойка, напущаща лицея на Чизик Мел» от покойния високоуважаван доктор Самюъл Джонсън. Всъщност името на лексикографа не слизаше от устата на тази величествена дама и посещението, направено й някога си от него, бе източникът на репутацията и богатството й.
Като получи нареждане от сестра си да вземе от шкафа речника, мис Джимайма извади от посоченото място два екземпляра. Когато мис Пинкъртън завърши надписването на първия екземпляр, Джимайма й подаде плахо и нерешително и втория.
— А това за кого е, мис Джимайма? — запита със страшна студенина мис Пинкъртън.
— За Беки Шарп — отвърна Джимайма силно разтреперана. Набръчканото й лице и шията й поруменяха и тя застана с гръб към сестра си. — За Беки Шарп. И тя напуща.
— Мис Джимайма! — възкликна мис Пинкъртън, подчертавайки всяка буква от името й. — С ума си ли сте? Приберете речника обратно в шкафа и никога в бъдеще не смейте да си позволявате подобна свобода.
— Но, сестро, той струва само два шилинга и девет пенса, а клетата Беки ще се чувствува нещастна, ако не го получи.