Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 239

След като пресметна цената на всички тези предмети, мисис Ребека откри, не без известно парливо чувство на тържество и самодоволство, че ако се случеха известни обстоятелства, тя можеше да разчита най-малко на шест или седемстотин лири стерлинги, с които да започне живота си. И тя прекара сутринта много приятно, като нареждаше, преглеждаше и заключваше отделените вещи от имуществото си. Между книжката в Родъновия портфейл се намираше чек за двадесет лири стерлинги, отправен до банката на Озбърн. Това я накара да си спомни за мисис Озбърн. «Ще отида да осребря този чек — каза тя, — а след това ще направя посещение на клетата малка Еми.» Ако това е роман без герой, той може поне да се похвали с героиня. Нито един човек от британската армия, нито дори самият велик херцог, не би могъл в моменти на мъчнотии и съмнения да бъде по-хладнокръвен и по-спокоен от непобедимата по дух съпруга на адютанта.

Но имаме още един познат, който също оставаше в тила и нямаше да се сражава. Следователно наше право е да знаем и неговите чувства и постъпки. Това е приятелят ни, бившият административен началник на Богли Уола, чиято почивка, като тази на другите хора, бе нарушена рано сутринта от свиренето на тръбите. Тъй като бе голям сънливец и много обичаше леглото си, твърде възможно бе да останеше да дремне до обичайния си час около обед, глух за тръбите, барабаните и гайдите на британската армия. Но на това попречи не Джордж Озбърн, с когото живееше в едни и същи стаи и който, както обикновено, бе твърде зает със собствените си работи или с мъката по раздялата с жена си, така че и през ум не му мина да се сбогува със спящия си шурей. Повтаряме: не Джордж прекъсна дрямката на Джоз Седли, а капитан Добин, който дойде и го събуди, за да му стисне ръка, преди да замине.