Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 15

Изправи се и се обърна с лице към Катлийн. Преди тя да разбере какво смята да прави, той постави ръце на гърба й и я притегли към себе си. Наведе глава и леко я докосна с устни. После я целуна силно и бързо.

Катлийн беше ужасена.

— Какво, по дяволите, мислите, че правите?

— Очевидно е какво — въпросът е излишен.

— Нито ми е приятно, нито ми е интересно, господин Гуджонсън. И ако този видеофилм не е от такова голямо значение за лагера, ще ви изпратя веднага да си опаковате багажа и да се махате оттук. Но за съжаление така, както са поставени нещата, съм принудена да работя с вас.

— Точно това си и мислех.

— Къде е този проклет сценарий?

— Няма такъв. Излъгах, за да те отведа сама в тъмната гора.

Катлийн му обърна разярено гръб и закрачи обратно в тъмнината.

Гласът му долетя до нея като подигравателно предизвикателство — или сладко обещание:

— Ще те видя утре сутринта, Катлийн.

Трета глава

Началото на следващия ден не изглеждаше обещаващо. Катлийн не беше спала добре и настроението й не се оправи, когато отиде на закуска и откри, че Ерик е вече там. Той се усмихваше, дразнеше децата, флиртуваше с възпитателките и изглеждаше отпочинал и жизнерадостен.

Катлийн обичаше домашно приготвените бисквити, които се топяха в устата, въпреки че обикновено не закусваше редовно. Тази сутрин обаче любимите й лакомства имаха вкус на тебешир, който дъвчеше механично и промиваше с капучино. Миризмата на прясно препечен бекон и бъркани яйца съвсем не възбуждаше апетита й. Като че ли само за една нощ целият й свят се бе преобърнал наопаки. Вината беше на Ерик Гуджонсън и тя го ненавиждаше. Беше напуснала работата си, за да избяга от натрапването на мъж с прекомерно самочувствие. Сега й се струваше, че Дейвид Рос не е нищо повече от любител в сравнение с Гуджонсън.

Само в най-тайните кътчета на ума си признаваше, че не беше останала равнодушна към внезапната му целувка. Беше бърза, почти игрива, но нежна. Когато усети устните му, удоволствие прониза гърдите й, прониза я надолу до самия й център и остави зад себе си незадоволено очакване като разтворена рана…

Сега, докато го наблюдаваше прикрито иззад гъстите си черни мигли, Катлийн си призна, че й харесва. Всичко, което беше вършила от момента на тяхната среща, беше всъщност защитна реакция на неговото налагащо се мъжко присъствие. Очевидно на Ерик му харесваше да я предизвиква и да упражнява върху нея мъжкия си магнетизъм.

Катлийн реши да не допусне повече да я провокира и бързо направи плана си за деня. Беше способна, независима жена и до края на този ден той ще разбере това. Колкото до нейното отношение към него, ще се държи хладно, с професионализъм и ще отговаря на двусмислените му шеги със снизходителна толерантност.

Изправи се решително, погледна часовника си и изсвири заповеднически със свирката, вързана около врата й.

— Всички от четвърта група, внимание: среща на стъпалата. Бързо!

Гордееше се с подчертаната увереност в гласа си. Отнесе таблата с чиниите до кухненския шубер с високо вдигната глава. Когато излезе навън и тръгна към групата си, Ерик се обърна с лице към нея. Опъна рамене назад и й отдаде бързо чест под веселия смях на децата.