Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 14

Прозвуча звънецът за лягане и както всяка вечер, в продължение поне на петнайсет минути децата ги обсипваха с протести и молби. Знаеха много добре обаче, че ще трябва да спазят часа за лягане и в края на краищата се отправиха към бунгалата си.

Всички възпитатели — с изключение на Катлийн, която имаше по-особени задачи в лагера — бяха задължени да проверят дали всяко дете е добре загърнато в леглото си. Разменени бяха пожелания за лека нощ и постепенно на масата останаха само Харисънови, Катлийн и Ерик.

— Ерик, тук ние ставаме рано — предупреди Една. — Закуската е в седем и половина.

— Няма страшно, ще бъда тук в седем и половина. Ще може ли до получа за през деня термос с кафе?

— Разбира се — каза Би Джи. — Как го искаш?

Белите му зъби проблеснаха в тъмнината.

— Черно като катран и по-горещо от ада.

Би Джи го тупна приятелски по рамото и се разсмя.

— Все повече и повече те харесвам, момчето ми. Хайде, скъпа, уморен съм.

Една се надигна от стола.

— Катлийн, ти познаваш лагера най-добре. Ерик ще прекара следващите няколко дни с твоята група, ще наблюдава децата и заниманията им, ще опознава и лагера. Някакви проблеми?

Последва неудобна пауза, нарушавана само от щурците наоколо. Катлийн беше стресната от мисълта през следващите дни да бъде следена отблизо както от камера, така и от оператора зад нея.

— Катлийн? — Обезпокоеният глас на Една проряза тъмнината.

— Не, няма проблеми, защо да има… Опитвах се да измисля, някои интересни неща, които бихме могли да направим.

— И аз помислих за това — обади се Ерик. — Написал съм много свободен сценарий. В колата е. Ела с мен, за да ти го дам веднага. Сутринта ще можем да поговорим за възможността да изпълним на практика предложенията ми.

— Ето една добра идея! — възкликна Би Джи. — А сега е време за нас, старците, да си лягаме. Една?

— Окей. Лека нощ.

— Лека нощ — отговориха едновременно Катлийн и Ерик.

Възрастната двойка потъна в тъмнината. Тук, на върха на планината, нощта беше истинска — естествена и чиста. Тъмното й кадифе не се нарушаваше от градски светлини, във величествения небесен купол не се врязваха надменно високи сгради. Небесният свод беше обсипан със звезди, за съществуването, на които човекът от града лесно забравяше, тъй като не ги виждаше — изкуствената светлина на обкръжението му го отдалечаваше от тях.

Катлийн кипеше вътрешно, но внимаваше да не достави допълнително удоволствие на Ерик Гуджонсън, като му покаже, че е успял да наруши вътрешното й равновесие. Вървеше до него със сигурни стъпки по познатите пътеки и едва потисна смеха си, когато го чу да ругае приглушено, след като бе ударил главата си в нисък клон. Сега той носеше и камерата, и триножника, но за нейна голяма изненада, дишането му остана равномерно. Беше привикнал очевидно на този товар. Само да почака, докато утре приложи в действие някой от плановете си! Те достатъчно бързо ще докажат кой е наистина здрав и силен.

— Ще отворя вратата на колата, за да имаме малко светлина — каза той и добави: — Мисля, че сценарият ми е тук някъде. — Освободи капака и внимателно постави камерата си в подплатената й кутия.