Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 12

— Праскови? — повтори тя невинно. — О, разбира се, плодовият сладкиш с праскови на таблата ви.

Вдигна към него очи с чувство на победител, за да установи с трепване, че той не приема обяснението й. Топлината в очите му, приковани върху лицето й, я изпълни с неясна тревога; дръпна ръката си няколко пъти, преди той да разтвори пръсти и да я освободи.

— Прекрасно. Обичам праскови.

Отговорът му засили вътрешното напрежение на Катлийн — неизвестно защо, тя откри в него нюанс на неясна заплаха.

Присъединиха се към другите възпитатели и Харисънови, които вечеряха на отделна маса. Ерик беше представен на всички и той се извини предварително, ако обърка или забрави някои имена през първите няколко дни.

Вечеряше с апетит, но любезно отговаряше на всички въпроси. Според Катлийн възпитателките бяха прекалено и отблъскващо внимателни към него, но Ерик се отнесе към всички по един и същ начин, независимо от това колко грознички или симпатични бяха.

Истински любимец на жените, помисли си тя язвително.

— Разкажете ни за себе си, Ерик — обади се Би Джи. Ерик сви скромно рамене.

— Няма кой знае какво за разказване.

— Хайде, хайде, Ерик, всички знаем, че си доста известен в своята област. Бил си в Азия, нали? — запита Една.

— Да, имал съм някои интересни командировки. Бях и в Саудитска Арабия по време на Пустинна буря.

— Били ли сте някога в опасност? — запита една от по-младите възпитателки със затаен дъх.

Ерик се усмихна.

— Няколко пъти. Обикновено снимам само горещи новини.

Колкото и да се опитваха, не можаха да го накарат да разкаже някаква героична случка, а всички бяха убедени, че има такива. Преди да бъде изпратен в лагера, на Една й е било съобщено, че Ерик Гуджонсън е един от най-добрите оператори на компанията и освен това е човек, който умее да прибави човешка ангажираност към всяка тема, независимо от шаблонния или изключителния й характер.

След като привърши вечерята, Ерик се извини.

— Искам да направя няколко снимки, докато децата са все още сравнително кротки — каза той.

— Добра идея — съгласи се Би Джи. — Нещо да помогнем?

— Не, просто се дръжте нормално. Истински се надявам, че няма да привлека вниманието на децата. Искам да се държат, както в момента. Мога обаче да ползвам компетентната помощ на моя главен помощник — носач.

Катлийн не разбра, че има предвид нея, докато групата не замълча. Погледна го озадачено.

— Моята помощ? — възкликна тя учудено.

— Ако нямаш нищо против. Запозната си вече с апаратурата.

— Но аз само…

— Моля те, Катлийн, нямаме време за губене — прекъсна я той.

Тя погледна очаквателните лица наоколо и като разбра, че няма избор, го последва.

— Какво се опитваш да правиш? — запита го с гневен шепот, докато пресичаха трапезарията. — Знаеш, че нямам никаква представа от проклетите ти техники.

— Така е, но независимо от това, имам нужда от теб.

— Защо?

Стигнаха до малкия подиум, от който Би Джи обикновено правеше важни съобщения за цялата група. Ерик метна камерата на рамо и погледна през нея. На Катлийн й направи впечатление, че не присви лявото си око. Зачуди се как фокусира зрението си.