Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 11

Той отвори черна пластмасова кутия, извади от нея патрон за видеокамерата. Катлийн никога не беше виждала отблизо видеокамера и беше заинтригувана против волята си.

— Ще можеш ли да носиш това? — Той посочи с глава нещо като дълга кръгла чанта.

— Разбира се — отговори тя веднага, протегна ръка и едва не я изкълчи, когато се опита да я вдигне. Не очакваше, че чантата е толкова тежка.

— Какво има вътре?

— Триножник.

— Тежи цял тон — оплака се Катлийн.

— Знам. Затова те помолих да ми помогнеш — намигна й шеговито. — Освен това само аз имам право да докосвам камерата си.

Умело затвори капака с една ръка и двамата се отправиха обратно през двора към трапезарията. Не размениха нито дума, а и Катлийн много се съмняваше дали би могла да каже нещо. Докато стигнат, тежестта на триножника я остави почти без дъх.

Ерик кавалерски задържа вратата и тя успя да му хвърли гневен поглед, преди да влезе. Посрещнаха ги гласовете на двеста деца, събрани заедно.

— Къде да поставя триножника? — запита той, като оглеждаше помещението.

— Това е въпрос с повишена трудност, господин Гуджонсън — измърмори тя едва чуто.

— Тц-тц, госпожице Хейли.

— Ето ви и вас — Една прекъсна добре подбрания хаплив отговор на Катлийн, като се засуети около тях. — Ерик, защо не си монтираш съоръженията върху подиума? Там никой няма да те безпокои. Побързайте да си вземете храна и елате при нас на най-отдалечената маса. Там е сравнително по-тихо.

Ерик пое калъфа от Катлийн и го остави заедно с камерата си на подиума.

— Да тръгваме ли? — Ерик потърка нетърпеливо ръце и посочи с глава към оставената на шубера храна.

— Разбира се — отговори хладно Катлийн. — Смятам, че ще бъдете изненадан от храната. По-вкусна е и от домашната.

— Точно сега всичко ще бъде добре дошло за мен. Цял ден не съм ял нищо и съм гладен като вълк.

— Да не се страхувате за фигурата си? — подхвърли тя подигравателно.

В очите му проблеснаха весели искрици, когато погледна надолу към нея.

— Не. Много по-голямо удоволствие за мен е да следя вашата.

Катлийн прехапа устни, за да задържи хапливия си отговор на нахалната му закачка. Трябваше да го представи на жените, които работеха в кухнята на Маунтин Вю и три пъти на ден осигуряваха на лагерниците и управата вкусна храна. По-голямата част от тях бяха достатъчно възрастни да бъдат майки на Ерик, но всички реагираха кокетливо на прекомерната му хвалба по повод на храната.

Много бързо чиниите им бяха натрупани с печено и зеленчуци. Катлийн протягаше ръка за чаша леден чай с мента, когато Ерик я хвана и демонстративно я помириса.

— От вас ли лъха аромат на праскови?

Праскови? Гланцът й за устни? Пребори се с импулса да прекара нервно език по тях. Очите му съсредоточено оглеждаха лицето й, като че ли се опитваха да открият нещо неуловимо.