Читать «Първото семейство» онлайн - страница 45

Стив предположи, че го проверяват за радиационни увреждания, но също както в Пуебло, никой от медицинския персонал не му обясни целта на изследванията нито му съобщи резултатите. Тялото му беше манипулирано и прегледано така, както се разглежда черна кутия, пълна с транзистори. Чизъм, който се появяваше от време на време, беше единственият му контакт с реалността.

В края на втория ден, когато беше сам с Чизъм, Стив го попита дали знае какви са резултатите.

Чизъм отиде до вратата да провери дали някой не идва, после пусна водата в мивката и направи знак на Стив да отиде по-близко до него.

— Не съм видял нищо официално, но се говори, че си чист. — Лицето му цъфна в широка усмивка. — Не изгледаш изненадан.

Стив се намръщи.

— Не съм изненадан, защото никога през живота си не съм се чувствал по-добре. Но… да не искате да кажете, че не са ми открили абсолютно нищо?

— Точно това искам да кажа — отговори Чизъм.

Стив го погледна.

— Но… и двамата знаем, че е невъзможно човек да прекара толкова дълго, без да…

Чизъм не го остави да завърши.

— Да. Може би затова те държат в тайна. Ще ти кажа нещо друго, момче… — Той отново погледна към вратата, доближи лицето си до Стив и прошепна едва чуто: — Ти не си първият.

Новината беше толкова изненадваща, че за момент Стив онемя. По някаква необяснима причина това имаше дълбок, тревожен ефект. Краката му се разтрепериха — сякаш земята под него се рушеше. В ушите си чу същия тътен, който беше чул, когато Роз му беше казала за техния умствен контакт по време на първия му полет над земята. Той се олюля и неволно посегна към ръката на Чизъм.

Чизъм се отдръпна.

Стив си възвърна гласа, но въпросите му прозвучаха безнадеждно объркани.

— Какво означава, че не съм… кои са те… как може…

— Млъкни! Седни! — изсъска Чизъм. — Някой идва! Забрави какво съм ти казал! — Той рязко се обърна и тръгна към другия край на стаята. Вратата се отвори и лекарят, който преглеждаше Стив вече два дни, влезе и дойде при него. Стив, облечен в бял болничен халат, седеше с ръце в скута.

Лекарят сложи ръка на рамото на Стив.

— Лошо ли ти е? Май трепериш.

— Просто ми е студено — каза болнаво Стив, после се изправи и се опита да застане мирно. Бученето в ушите му започна да заглъхва.

— Нищо ми няма. Чувствам се отлично. Просто отлично…

— Добре — каза лекарят. — Утре сутринта ще бъдеш изправен пред оценители за първо изслушване.

Късно през нощта, докато Стив спеше неспокойно в празната болнична стая, Чизъм използва идентификационната си карта да получи достъп до малка конферентна зала. Един голям, монтиран на стена телевизионен екран се издигаше пред маса с формата на полукръг и девет стола около нея. Щом Чизъм седна на стола в центъра, една камера, монтирана над телевизионния екран, записа пристигането му и потвърди идентичността му чрез предаване на електронния образ за компютърен анализ. След малко червено-бяло-синята звезда на Амтрак изчезна от екрана и се появи млада тъмнокоса жена, седнала зад бюро с метално-сребърна огледална повърхност.