Читать «Първото семейство» онлайн - страница 44

Чизъм отстъпи да огледа работата си.

— Е, така вече е добре… — Взе ножиците и отряза няколко щръкнали косъма, след това пак включи машинката и се зае да оформи линията зад дясното ухо на Стив. — Знаеш ли, аз познавам сестра ти… Роз — промърмори той. Гласът му едва се чуваше от бръмченето на електрическата машинка. — Искаш ли дай кажа, че си добре?

В главата на Стив прозвуча сигнал за тревога. Какво свързваше този човек със сестра му?

— Няма ли да е опасно?

Чизъм се засмя, остави машинката, свали кърпата от врата на Стив и го подкани да стане.

— Добре дошъл сред човешката раса.

Очите на Стив внезапно се наляха със сълзи. Той се надигна от стола, разтри енергично лицето си с ръце в усилие да скрие емоциите си и мълчаливо се сгълча: «Стегни се, Брикман! Не трябва да се оставиш тези хора да те хванат. Особено тия, дето се правят на добрички. Те са най-опасни.»

По време на храненето в столовата Чизъм не направи никакъв опит да разпита Стив за времето, през което е бил пленник. Разговорът беше главно за живота на Стив в Рузвелт, за последните три години в Академията и за службата му на ешелона. Чизъм беше дружелюбен, задаваше интелигентни въпроси, но не беше прекалено любопитен. Към края Стив си даде сметка, че Чизъм всъщност не е разкрил нищо за собственото си минало.

Когато се нахраниха и отместиха чиниите настрана, Стив зададе въпросите, които беше намислил да зададе, след като бъде подстриган. Въпроси, които знаеше, че Чизъм очаква да зададе.

— Къде съм?

Чизъм се замисли над въпроса.

— Мисля, че на този етап е по-добре да не знаеш. По-добре и за двама ни.

— Каква е връзката между теб и Роз?

Чизъм вдигна рамене.

— Просто сме добри приятели.

Стив почака, но Чизъм не продължи.

— Работата е там, че никой не трябва да знае за моето завръщане.

— Няма проблем. Тя може да пази тайна. — Очите на Чизъм не трепнаха.

— Може би, но… — Стив поклати глава — Рискът е твърде голям. Ако някой научи, нещата могат много да се объркат… и за двама ви.

Чизъм вдигна рамене.

— Ще поема този риск, стига да искаш.

— Джон, знаеш как стоят нещата. Завръщането ми е тайна. Защо да рискуваш? Не ми дължиш нищо.

Чизъм го погледна.

— Това е вярно. Не ти дължа нищо… и това включва едно обяснение. Нали?

— Би трябвало. Във всеки случай благодаря.

Чизъм стана от масата.

— Тя е добро дете. Ще стане чудесен доктор.

— Ако изобщо стане.

Чизъм кимна категорично.

— Ще стане. — После отведе Стив в болнична стая с четири легла, пожела му лека нощ и му каза, че ще го вземе сутринта.

Стаята беше една от шестте зад прозрачни прегради на едната страна на коридора, където на една осветена маса седяха двама санитари в бели дрехи. Останалите светлини бяха намалени, само колкото да се вижда. Стив легна на единственото приготвено за спане легло и заспа дълбоко.

През следващите два дни Стив беше подложен на пълен медицински преглед, включващ всички части на тялото му — както вътрешни, така и външни. Сканираха цялото му тяло, кожата, костния мозък, кръвта, взеха проби от слюнка и урина и дори трябваше да извърши неприятната задача да сложи с лъжица от фекалиите си в един буркан. Умствените и физическите му рефлекси бяха тествани с широка гама прибори, като се почне от електронни дисплеи и се стигне до гумено чукче, електроди, залепени за ребрата му, и проверка на сърцето и ума му през новоподстригания му череп.