Читать «Първото семейство» онлайн - страница 220

Работниците трябваше да се качат на борда на разсъмване — корабите тръгваха при изгрев-слънце. Точно сега бедните копелета кряскаха около огъня, извисени до небето от тревата рейнбоу. Стив, чиято коса за по-добра маскировка вече беше боядисана в тъмнокафяво, се чудеше какво ли би казала Джоди Казан, като го види. Наведе се и плъзна ръка към тоягата си. Нямаше я. Озадачен, Стив коленичи и затърси в тъмнината с две ръце. Пръстите му докоснаха нечии боси крака. Той вдигна глава и видя неясна фигура да се извисява над него. Преди да може да посегне за ножа си или да скочи настрана, нещо го удари по главата. Ударът — назъбена светкавица в очите и гръм от болка в главата — го повали. Последният му спомен беше от падане през пода в черна бездънна яма.

На зазоряване Брикман все още го нямаше. Племето вече беше на крак, ренегатите бяха готови за товарене. Продадените мюти обикаляха и се сбогуваха с племенните си братя и сестри. Когато двата флангови кораба допряха носове до брега под търговската върлина, една мечка съобщи на Мистър Сноу, че кожите за ходене на облачния воин са намерени грижливо сгънати под купчина камъни на брега.

Беше ясно какво се е случило. Мистър Сноу вдигна ръце към небето и изруга. Какъв идиот беше само! Вместо да се тревожи, че Брикман може да направи нещо глупаво, трябваше да вземе мерки да не го направи, като сложи някой да стои над главата му, докато не дойде време за качване на корабите. Ако Стив не се появеше скоро, младият мютски воин, чието място беше предложил да заеме, трябваше да замине. На всички работници и ренегати бяха дадени плоски метални ленти, на които беше зашита пластинка с три сложни знака на езика на майсторите на желязо. За щастие Мистър Сноу беше отложил извършването на замяната до последната възможна минута, така че нещастният работник все още я носеше. Ако регистраторът на майсторите на желязо видеше, че пластинката липсва, щеше да се наложи да се дават обяснения. Мъртвешките лица бяха абсолютни фанатици относно съответствието между наличните бройки и записаните в списъците. Мистър Сноу беше завидял на способността им да изписват знаци за мълчалива реч, но сега, като помисли как животът им зависеше от това писане, реши, че дарът на писмеността има и своите недостатъци.

Беше много ядосан. Брикман както винаги беше започнал да изпълнява операцията преждевременно и ако все още не беше набоден на кол, вероятно беше затворен на един от корабите и не можеше да започне спасителната си акция, докато той, Мистър Сноу, беше тук на брега с подробни инструкции за нея! Единственият му източник на утеха беше знанието, че Клиъруотър е схванала смисъла на прикритото му послание — че облачният воин се е върнал, както бе предсказано във виждащия камък, и ще предприеме опит за тяхното спасяване. Но тя вече беше предупредена за това. Кутията с образите върху нея не беше предназначена за него, а за Брикман. Нещата не бяха тръгнали съвсем по плана, но това все пак беше доказателство, че пътят вече е начертан и Талисмана бди над своите.