Читать «Първото семейство» онлайн - страница 20

Това беше моментът, известен на трекерите като «тунелиране» — щастливото време…

Два дни по-късно, след друга видеограма от Гранд Сентрал, от североизток в Пуебло долетяха три сребърни скайхока с червени краища на крилата и един самолет със защитна окраска в червено, черно и кафяво, като ешелоните, и поискаха разрешение да кацнат. От мястото си пред главния пулт Дийк Хейуд ги проследи с широкообхватната телевизионна камера; видя ги ясно над наблюдателната кула в триъгълна формация, после един подир друг те кацнаха на южната страна на бункера.

Дийк ги гледаше с интерес. В станцията беше пристигнало описание на новия скайхок «Марк Ту», с който се извършваха изпитания, но сега той го виждаше с очите си. Вместо изтеглено назад напълнено с газ крило този нов самолет имаше твърди крила с прав водещ край, кръстовидна опашка, монтирана над тласкащия мотор, и аеродинамичен прозрачен капак над откритата преди кабина. Целият му вид беше по-лъскав, по-внушителен, по-страшен. Когато дойде по-близко, Дийк видя, че е двуместен, с разположени една до друга седалки.

Самолетът беше излетял от прославения ешелон «Ред Ривър», известен повече като «Биг Ред Уан», чийто боен рекорд не беше надминат през последните осемдесет години. «Биг Ред Уан» беше убиец номер едно на Федерацията и всеки пионер с амбиция повече от един грам се стремеше да служи на него.

Уиман, русокосият, ниско подстриган планерист, командир на въздушната команда, отдаде чест на Андерсън с безупречна точност и й подаде малка дискета с копие от заповеди за прехвърляне на Брикман. Андерсън предаде дискетата на Джери Хилър, която я постави в драйвърния слот на електронния модул зад видеомонитора, направи проверка за валидност и после показа съдържанието й.

Андерсън бързо го прегледа. Четиримата планеристи от «Биг Ред Уан» щяха да ескортират Брикман до Рузвелт/Санта Фе. Заровен дълбоко под пустинята на Ню Мексико, той беше най-близката база, свързана със совалка с Гранд Сентрал. Брикман трябваше да пътува закачулен и окован в двуместния самолет. В Санта Фе трябваше да бъде предаден в офиса на началника на военната полиция, откъдето щеше да продължи до Хюстън/Гранд Сентрал. Планерът, който той беше направил в плен при мютите, трябваше да бъде изпратен със следващия ешелон, който щеше да пристигне в Пуебло.

Вратата на килията се отвори, Стив Брикман скочи и застана мирно. Влязоха трима военни полицаи; четвъртият остана в готовност в коридора навън. Двамата извършиха рутинна проверка на белезниците на ръцете и краката му; третият, с гумена палка с олово в ръце, стоеше на две крачки зад тях, готов да се справи с всеки проблем.

След началния разпит го откараха в болницата на попътната станция, където му наредиха да се съблече. После беше основно изтрит от главата до краката от двама лекари с маски и с гумени ръкавици. Те му наредиха да разплете плитките със сините панделки и да си измие косата, след което беше прегледан в почти пълна тишина от хирурга — капитан. После с почти същото пълно мълчание му дадоха чисто памучно бельо, нови бойни обувки и черна униформа — отличителни дрехи на нарушител. На гърдите и на гърба имаше диагонален жълт кръст, който се виждаше от цяла миля — и беше и добра точка за прицелване. Щом се облече, го оковаха във вериги и го затвориха в килия.