Читать «Първото семейство» онлайн - страница 179

— Обещавам.

Тя затвори очи.

— Благодаря. Това беше единственото… от което се страхувах.

Стив прекара пръсти по несресаната й коса и надолу по тила й, после я целуна нежно по клепачите и полуотворената уста.

— Устните ми са сухи — прошепна тя. — Имаш ли вода?

— Да, разбира се, ето… надигни се… — Той хвана здраво косата й, издърпа главата й назад, опря върха на ножа в извивката на шията й и го заби в мозъка.

Пий, майко…

Глава 16

Търговската група, водена от Брикман и Блу-Тъндър, включваше почти триста мечки, сто вълчици и сто и петдесет слуги и носачи. Тридесет й двамата пленени ренегати, отново завързани един до друг по двойки като впрегнати волове, бяха разпръснати из колоната.

След като напусна Южен Уайоминг, процесията тръгна на североизток през територия, някога владение на Да-Кота и Мине-Сота, древни родове, унищожени, когато Ши-Карго бе станало силно и се бе пренесло на запад от родното си място край свещените води на Ми-Шиган.

Макар че пресичаха земя, населена от съперничещи племена, нищо не пречеше на придвижването им. Прътите, маркиращи територия, се носеха високо вдигнати от началото до края на колоната и украсени със знамена и венци от листа и пролетни цветя, съобщаваха за мирните им намерения. Това беше времето, известно сред мютите като «Ходене на водата» — кратък период, когато старите съперничества спираха, докато племената Плейнфолк се съберат за размяна с майсторите на желязо.

Групата на М’Колите напредваше с темпо, известно като спокойно, което за техните пленници изглеждаше като ускорен марш. Хайки, обикновено от четирима души, с вдигнати пръти за територия, отиваха далеч пред всеки фланг, после се връщаха при колоната да докладват какво са видели. Нямаше никакво ловуване; да се вземе месо от чужда «територия» означаваше да се наруши споразумението за примирие. Ако не бъдеха дадени дарове храна, племената ядяха само каквото си носеха. Всеки ден по залез-слънце украсените пръти се забиваха за маркиране на голям квадрат. В средата се запалваше голям огън, от който се запалваха по-малки огньове за готвене. Даваха храна и вода на нарушителите и след това ги оковаваха за през нощта. Пееха се огнени песни, пушеше се трева и после всички лягаха да спят в пътните си кожи.

Като знак за дружба на Стив беше разрешено да пътува заедно с Мистър Сноу. Той не спомена за появяването на собствения му нож и изгубването на ножа на Нейлър, нито потърси да открие кой беше извършил подмяната. С нещастното прехвърляне на подкрепящото отделение проблемът беше станал несъществен. Нямаше никой, с когото да контактува. Когато беше върнал надувната лодка при чакащите мюти и беше слязъл на брега с отрязаната глава на Лундквист и главите на двамата й другари, го приветстваха като брат мечка. Найт-Фивър, която се беше грижила за колибата му по време на неговото отсъствие, сега беше горд пазител на шестте глави на коловете от двете страни на вратата. Стив беше радостен, че трябва да тръгне с търговската група преди черепите да бъдат набучени на закалените в огън колове. Обичаят бе отблъскващ, но той не искаше да се меси. Да бъде разрешено на един трекер да върви заедно с мечките беше изключителна привилегия. Беше му струвало много да стигне дотук и той нямаше намерение да прави или каже нещо, което би разрушило спечеленото крехко доверие. Онова, което мютите постигаха с груба сила, Федерацията постигаше с помощта на технология — и в много по-голям мащаб. Техните ръце бяха чисти, но методите им бяха също толкова варварски.