Читать «Първото семейство» онлайн - страница 121

Стив се облегна назад и направи опит да се отпусне и да подремне. Скайрайдърът се спусна рязко и се насочи към мястото на срещата близко до реката, известна някога като Медисин Крийк — на тридесет мили северно от местността Кеймбридж, Небраска отпреди Холокоста. На две хиляди фута пилотът изключи мотора и свали задкрилките. Небето вече не беше черно като катран, но беше все още тъмно и долу имаше гъста ниска мъгла. Стив погледна алтиметъра и дъхът му спря. Чуваше как вятърът свири между подпорките на крилата. Маскираният пилот — тананикаше си началните тактове на една балада за синьото небе — направи няколко корекции на траекторията и се приземи без подскачане.

— Отлично — каза Стив, когато се плъзнаха гладко и спряха.

Пилотът изсумтя.

— Всеки член на организацията…

Стив скочи на земята, отвори товарния люк зад кабината, хвана двете дръжки на чувала с тялото, свали го на земята, издърпа го настрана, върна се при скайрайдъра, свали добре защитената от атмосферата въздушна пушка, кожената постелка, на която бе спал в Рио Лобо, и изплетената от ракита клетка с животното, с което беше делил квартирата си по време на тренировката. Остави люка отворен и удари по кабината.

— Окей. Пак ще се видим.

— Може би — каза пилотът. Обърна маскираното си лице към Стив и небрежно отдаде чест. — Буена суерте, амиго .

— Благодаря. Имам чувството, че ще ми трябва. — Стив метна на рамо багажа си и закрачи към мъглявата оранжева светлина, която можа да види в оловносивия мрак.

Идваше от вътрешността на примитивна землянка, изкопана на един склон. Входът беше частично закрит от камъни и клони. Когато стигна по-близко, той видя несресана брадата фигура с въздушна пушка. Също като Стив, мъжът беше облечен в износена бойна униформа плюс дълго палто без ръкави, направено от кожи на различни животни.

Стив се представи чрез специалния прибор, какъвто носеха всички оперативни МХ работници; брадатата фигура — първият «мексиканец», когото срещаше — направи същото, след това му подаде ръка.

— Снейк-Айс …

— Ханг-Файър.

— Добре ли пътува?

— Поне спокойно.

Снейк-Айс се ухили и се видяха мръсните му пожълтели зъби.

— Обикновено е спокойно. Сигурно си нов в командата?

Стив кимна.

— Можеш да си свалиш шлема. Ще ми трябва за обратното пътуване.

Стив му подаде шлема и погледна през входа на землянката. Няколко ниски стъпала водеха в разхвърляна вътрешност. Беше живял с М’Коли и знаеше каква миризма може да очакват, но от тази воня дъхът му направо спря.

— Ще намериш всичко, което ти трябва. — Снейк-Айс приглади дългата си коса и сложи шлема — сплъстените му мустаци останаха да стърчат над плочата за брадичката. — Само си представи — каза той, докато се опитваше да закопчае каишката на врата. — След десет часа ще мога да се обръсна и да взема душ. И най-доброто от всичко — ще мога да се изсера, без да ми замръзнат топките или някоя пълзяща гадинка да ме захапе за халката.