Читать «Първото семейство» онлайн - страница 120

Стив гледаше трепкащите светли точки и за хиляден път се чудеше кой и за какво ги е турил там. Какво означаваше всичко това? Само шепа трекери, чиято съдба беше да прекарат живота си в «тъмните градове» на Федерацията, знаеха, че съществува такова чудо — повечето от екипажите на ешелоните старателно ги пренебрегваха. Трекерите бяха обучени да се подчиняват на заповеди, а не да задават въпроси — особено за теми, които излизаха извън Наръчника. Надземните операции винаги завършваха, когато светлината започваше да намалява. Пионерите се връщаха във фургоните си, затваряха люковете, обръщаха гърбове на видеоекраните и заспиваха на запалени лампи.

Когато прекосиха щатската граница между Оклахома и Канзас, започнаха да се събират облаци. Пилотът продължи да лети неотклонно през сгъстяващия се мрак. Стив погледна надолу. Не се виждаше никаква земя.

— Спокоен ли сте при това положение? — попита той малко неспокойно.

— Няма проблем — каза пилотът и посочи светещия панел пред себе си. — Това е теренен радар. Ще ни води по целия път дотам и ще ни свали невредими.

Стив реши, че няма смисъл да иска повече обяснения. Трябваше да вярва, че МХ знае какво прави. Иначе щеше да загази. Не че това имаше кой знае какво значение. Той беше загазил и сега независимо дали щеше да се провали, или щеше да успее, а не беше изминал и половината от пътя. Напълно неочакваният разговор с Генералния президент беше момент, вдъхващ благоговение, а неговото повишение в JX–1 беше приятна изненада, но никое от двете събития не можеше да го накара да забрави собствените си цели.

Изправен пред перспективата да прекара най-малко три години на нива А, Стив се беше вкопчил във възможността да възстанови предишния си статус и беше скочил от радост при шанса да отиде на повърхността. Би се съгласил на почти всяко предложение, което би му дало възможност да види отново Клиъруотър. Но дори той, бивш майстор на лицемерието, беше ужасен, когато Карлстром спокойно го инструктира за първата му задача. Въпроси бяха позволени, възражения — не. В резултат сега Стив беше между чука и наковалнята. Карлстром му беше обяснил нещата съвсем ясно. Ако Стив не се справеше, ако предадеше организацията и нарушеше дадената пред Генералния президент клетва, щеше да изгуби живота си и да погуби кариерата на сестра си.

И с това заплахата не се изчерпваше. Стив знаеше, че Роз и Ани, неговата майка-настойница, могат също да бъдат прехвърлени в нива А или изправени пред стената; на татко Джак, умиращия герой, неговия баща-настойник, можеше да му бъдат взети бойните отличия и да бъде публично опозорен. Стив не хранеше силни чувства към своите родители-настойници извън нормалните роднински връзки, но въпреки това намираше тази перспектива за смущаваща. Най-много го разстрои опасността за Роз. Въпреки преднамереното му пренебрежение към тяхната изключителна връзка дълбоко в себе си той знаеше, че животът им е свързан по начин и причини, за които не искаше да мисли. Ако тя беше застрашена, той също беше застрашен. Той беше длъжен да направи всичко възможно, за да я защити — дори заради себе си. Беше му неприятна отговорността, която чувстваше, че е в разрез с неговия високо развит инстинкт за самосъхранение, но не можеше да я отхвърли. Беше невъзможно да пренебрегне този товар.