Читать «Първото семейство» онлайн - страница 12

— Сънрей до Блу Едно. Стига вече Мат, получи каквото искаше. Изправи го и ми го доведи. И се погрижи да не се спъне по пътя надолу по площадката.

Първият разпит на въздушния нарушител се проведе в подземния кабинет на Мери-Ан — оскъдно обзаведена стая в секцията, известна като Централно главно командване. Полковник Мери-Ан седеше зад бюрото си, от двете й страни седяха двамата й старши батальонни офицери майор Роскоу и майор Хилър. Дървената плочка с името на Брикман, камъкът и синият вимпел лежаха на бюрото пред нея, поставени успоредно на стандартния му боен нож. Третият предмет върху бюрото беше шлемът му с широки бели светкавици от двете страни. Отпред, над затворения тъмен плексигласов визьор, беше изписано името ФАЗЕТИ, а над него бе червено-бяло-синята звезда на Федерацията. Нямаше никакъв бележник нито документи. Трекерите не записваха на хартия. Те пишеха на клавиатура и четяха на телевизионни екрани.

От лявата страна на Андерсън бяха поставени персонален монитор и клавиатура — неизбежната връзка с останалата част на попътна станция Пуебло и с Гранд Сентрал.

Андерсън натисна един бутон и се свърза с адютанта във външния офис.

— Доведете го.

Лейтенант Хейуд и сержант Нолан влязоха, отдадоха чест и застанаха от двете страни на вратата. След тях влезе Брикман — водеха го двама бойци. Белезниците около китките му бяха свързани с железни вериги към други на краката под коленете. Веригите бяха достатъчно дълги да може да вдигне ръцете си успоредно на земята, когато стои прав, и да може да се храни или да си бърше задника; веригата, свързваща белезниците под всяко коляно, му позволяваше да ходи, но не и да тича. Главата му беше покрита с черна качулка, завързана с връзка около врата.

Гласът на Нолан прогърмя в стаята:

— Нарушител и ескорт — СТОЙ! — Токовете удариха в пода в унисон. — Ескорт, СВОБОДНО!

Андерсън кимна на двамата бойци и те отдадоха чест и излязоха от стаята. Нолан свали качулката на пленника, отстъпи назад, удари токове и застана мирно.

— Свободно, господа — каза Андерсън. — Ти също, Брикман.

Брикман запримига бързо на силната светлина и пое жадно въздух. Андерсън разгледа младия човек. Също като на Хармър, на нея й беше доста трудно да приеме дългата коса със седем плитки с ленти. Във Федерацията подстрижките бяха в съответствие с изискванията на военноморския учебен лагер — ниско подстригана коса или къс перчем бяха единствените разрешени прически. Само мютите носеха дълги сплетени коси; мютите и на-котата. Но това беше нещо, което бръснарят в базата можеше да оправи за петнадесет минути. Андерсън зачеркна косата и с одобрение отбеляза загорялото красиво лице със силна челюст, ясните сини очи, тялото с квадратни рамене и тесни бедра. Беше мъж, с каквито обичаше да ляга през малкото си свободни от служба часове. Този обаче беше строго забранен. Нямаше значение. В Пуебло имаше достатъчно други — твърди като скала мъжаги, които знаеха как да я задоволят. Не толкова красиви като този, но достатъчно добри в полумрака.

Андерсън взе дървената плочка, на която Брикман беше изрязал името си, и кимна към видеомонитора.