Читать «Вълшебният килим» онлайн - страница 4
Карл Май
Професор Йозеф Кюршнер, който и преди вече много е работил и е привлякъл автора за основаното от него и Шпеман юношеско списание «Дер гуте Камерад», очаква да получи от перото на прочутия създател на образите Олд Шетърхенд и Винету за своето произведение за Китай един шлагер с войнствен тон. Но не взема под внимание, че Май иска да бъде нещо много повече от един «романтичен фантаст», а именно носител на голяма нравствена мисия. Май от самото начало е имал с една определено извинима коварност плана, да обърка сметките на милитаристите с изцяло миролюбивото направление на своето повествование. Той е знаел как да въздейства на Кюршнер, та този да му остави напълно свободна ръката. Кюршнер само постоянно и неспокойно настоява да получи горещо жадуваната статия. Кореспонденцията между двамата се осъществява с телеграми. Карл Май отказва да чете много лошия почерк на прочутия издател. Договореният хонорар за повествованието е две хиляди марки. Тази сума писателят губи, след като за свое върховно удоволствие и болка и яд за Кюршнер е погодил номер на войнолюбивото произведение за Китай, Май е обезщетен донякъде от удовлетворението, че замисълът е успял.
В тази връзка трябва да се спомене, че със своя роман за мира Май намира една гореща почитателка в лицето на легендарната радетелка за мир Берта фон Зутнер. Когато той се намира във Виена /22 март 1912/, тя го посещава в хотела за дълга беседа. След неговата смърт и след своето завръщане от пътуването до Америка тя отива във вила «Шетърхенд» и сяда на креслото пред същото писалище, на което са възникнали проповядващите помирение произведения на Карл Май. Развълнувана до сълзи, казва: «Ако бях съумяла да създам поне едно от тези произведения, щях да съм постигнала много повече!»
Появилите се в сборника четири глави, оживени от шестдесет умерени картини на Фердинанд Линднер, съответстват на първите две главни части от днешното издание, което излиза като том 30 от Събрани пътеписи под преведеното вече заглавие «И мир на земята». Авторът използва встъплението на последната, добавена по-късно, част за едно обяснение, в което с мъжествена изява на убежденията напада течението в сборника на Кюршнер:
«Бях извършил нещо просто изправящо косите… Произведението беше именно посветено на „патриотичното“ възвеличаване на „победата“ над Китай. И докато цяла Европа тръпнеше под бурните овации „Хип, хип, ура!“ и „Вива!“, аз надигнах клетото си тънко гласче и изпълнен със страх молех: „Давайте само любов, единствено любов!“ Беше смехотворно, да, дори повече от смехотворно, беше глупаво. Бях изложил себе си и цялата книга и бях накаран да направя завой. Но аз не го сторих, а приключих, и то веднага, с пълно право. С този вид гонг аз нямам никаква работа!»
Не е трудно човек да се досети, че «разглезеният» от неимоверния по онова време /1901/ книжарски успех писател Май се засяга от искането на Кюршнер да приключи нежеланото повествование. Той се чувства уязвен в съзнанието си за призваност в мисията на убеден християнин. И как бива изразено това усещане?